Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Легендата гласи, че следвайки една набелязана практика, Ашока построил 84 хиляди ступи. Това са куполообразни зидани с тухли възвишения, предназначени в началото да съхраняват различни реликви от Буда, а по-късно да увековечават различни случаи от неговия живот като просветлението, нирвана, неговите дела на земята, чудеса и др. Някои са само обекти за поклонение.
Ашока оставя многобройни едикти, издълбани върху скали, пещери и каменни колони по цялата империя, излагащи достойнствата на вярата. Но особен интерес от гледна точка на изкуството представляват полираните каменни колони, издигнати на места, свързани с различни случаи от живота на Буда или бележещи пътя на поклонниците до свещените места. Според някои издигането на монументални колони е стара, предбудистка религиозна традиция.
Колоните, издигнати през периода на Мауриите, са обикновено високи повече от 10 метра и завършват с капители, горната част на които представлява изображение на лъв, бик, слон или кон. Най-известната колона, тази от Сарнатх, е с капител, който в наши дни служи за символ на страната. Това е скулптурна група от четири лъва, седящи със сраснали един в друг гърбове, с подробно изваяни предни части на телата. Тази група стои върху изсечен от камък плосък диск, обиколната страна на който е украсена с релеф, изобразяващ четири животни — бик, слон, лъв и лешояд, отделени едно от друго с колело със спици — будисткото „колело на закона“ (дхарма-чакра). Под този кръг се намира друг, а всичко се поддържа от капитела във вид на обърната надолу чашка на лотосов цвят. Детайлите са изключително изразителни и технически съвършени.
Само няколко скулптурни изображения на хора са известни днес от този период и макар датирането им да не е безспорно, повече от специалистите ги отнасят към него по стилови белези. Най-впечатляващи са две фигури в цял ръст на якши — женския дух на земята, и якша — мъжкия дух на земята, намерени в някогашната столица на империята. С подобни изображения ще се срещаме и по-нататък. Смята се, че якщите, както и нагите (антропоморфни изображения на змии) били много популярни в предарийската традиция, съдейки по раннобудисткото и по-късното индийско изкуство. Обитаващи хълмовете и планините според народните вярвания, те били пазачи на скъпоценните камъни и метали в земната утроба, дарители на богатства и просперитет, пазители на семейното благоденствие. Според будистки източници техни скулптурни изображения често били поставяни пред вратите на домовете. Споменатите две статуи могат да служат като образец за високо художественото майсторство на най-древната монументална скулптура.
Най-ранните оцелели обекти на индийската архитектура са от времето на Ашока. Запазени са в добър вид, защото са издялани от масивни скали. Те представляват всъщност издълбани помещения, копиращи по конструкция и украса дървените постройки. Входовете им са особено грижливо изработени и притежават известна тържественост, защото трябва да подчертаят тяхното религиозно предназначение. Тук през дъждовния сезон отсядат монаси от различни религиозни общности, затова на определени места има по няколко такива постройки. Воден от благочестие и верска толерантност, императорът строи много такива килии за адживики, джайнисти, будисти, а неговият пример е последван от по-късни управници. Тези постройки бележат началото на една изключително здрава традиция, продължила повече от хиляда години и родила световноизвестни образци.
В началото на II в. пр.н.е. империята на Мауриите престанала да съществува. Много области се отделят, а върху нейните останки израства династията Шунга. Будизмът губи поддръжката на владетеля, много от неговите последователи преминават към обновяващия се брахманизъм, но будисткото изкуство било вече набрало сила, така че най-добрите паметници през следващия стогодишен период са будистки творения.
През този период ступата става център на будисткото поклонение. Тя запазва своята форма на полукълбо подобно на надгробна тракийска могила и като последно вместилище на човешките останки се приема като символ на освобождение или нирвана. Свързана с крайната цел на човешкото съществуване, за будистите, тя става светиня на светините и може да се види както под открито небе в големи размери, така и като главен обект на почитане в други култови съоръжения, като издълбаните в скалите зали за поклонение — чайтии.