Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
— Успя — промърмори похитителят и се плъзна под проводниците с лекота, която подсказваше, че прави това много често. Щом се изправи, сграбчи раницата, преди момчето да успее да я сложи на гърба си. Развърза я и надникна вътре, като мърмореше:
— Какво носиш тук, миличък? Имаш ли подаръче за стария си приятел? Падам си по подаръците, знаеш.
— Няма нищо, освен…
Похитителят зашлеви момчето и от носа му рукна кръв.
— Защо ме удари? — гневно възкликна Джейк и същевременно се почувства унизен.
— Защото обичаш да дрънкаш — още не съм ослепял и сам мога да видя какво има в скапаната ти торба — извика Гашър и хвърли раницата на земята, сетне устните му се разтегнаха в зловеща усмивка. — И още заради това, че за малко не умори и двама ни. — Замълча, после добави с по-спокоен тон: — А най-вече, щото ми беше кеф, признавам. Ръцете ме засърбяват всеки път, щом погледна тъпата ти физиономия. — Той се усмихна още по-широко, при което се откриха белезникавите му гноящи венци. Джейк потръпна от отвращение и си помисли, че това вече е прекалено много. — Ако упоритият ти приятел успее да ни проследи дотук, положително ще падне в капана. Очаква го приятна изненада, а? — Похитителят вдигна глава, устните му все още бяха разтегнати в подигравателна усмивка. — Доколкото си спомням, някъде над нас се намира цял градски автобус.
Джейк се разрида — беше изморен до смърт и бе загубил всякаква надежда. Горещите му сълзи оставяха бразди върху мръсното му лице.
Гашър заплашително вдигна ръка.
— Размърдай се, сладур, иначе и аз ще се разплача, понеже съм много мекушав човек. Ама като ми стане тъжно, започвам да бия, та да ми поолекне. Бягай!
Двамата отново затичаха напред. Гашър избираше пътеки, които водеха все по-навътре във вонящия и скърцащ лабиринт, като направляваше момчето с удари по раменете му. След известно време барабаните започнаха да бият. Звукът, който се разнасяше отвсякъде и отникъде, накара Джейк да загуби всякаква надежда. Той престана да мисли и позволи на кошмара да го сграбчи в хищните си прегръдки.
17
Роланд спря пред барикадата, която преграждаше цялата улица. За разлика от Джейк той ме се надяваше, че ако я премине, отново ще се озове на булеварда. Сградите, които се издигаха като острови сред море от смет, сечива и машинни части, навярно се охраняваха от часови и в тях положително бяха заложени капани. Част от отпадъците, от които беше изградена барикадата, безсъмнено се бяха натрупали в продължение на петстотин, седемстотин или хиляда години, но повечето бяха домъкнати тук от Беловласите. Източните райони на Луд се бяха превърнали в тяхна крепост и сега той стоеше пред нея.
Бавно се приближи и забеляза прохода, който беше полускрит зад огромен бетонен блок. В праха се виждаха отпечатъци от стъпки — едните бяха много по-малки. Стрелецът приклекна и след като внимателно ги огледа, забеляза още едни отпечатъци, очевидно оставени от лапите на дребно животно.
— Ко? — тихо извика той. След секунда животинчето тихо излая. Роланд влезе в прохода и след първия остър завой видя в полумрака очите на Ко. Изтича към него, а зверчето, което не позволяваше на хората (с изключение на Джейк) да го доближават, отстъпи крачка назад, сетне спря и тревожно се втренчи в Стрелеца.
— Ще ми помогнеш ли? — попита Роланд. Дълбоко в съзнанието му се надигаше червената пелена, съпътстваща възбудата от предстоящата битка, но още не беше настъпило време за схватката. Сега не биваше да се отдава на това чувство, което му доставяше неописуемо облекчение. — Ще ми помогнеш ли да открием Джейк?
— Ейк! — повтори зверчето, без да откъсне тревожните си очи от лицето на Стрелеца.
— Тогава да тръгваме. Търси Джейк.
Ко рязко се обърна и хукна напред, душейки земята. Роланд го последва, като понякога вдигаше глава да го погледне. Иначе погледът му беше прикован в покрития с прах паваж — търсеше следите на двамата, които преследваше.
18
— Боже мой! — възкликна Еди. — Питам се що за хора са тези!
Бяха прекосили няколко квартала, като вървяха по булеварда, започващ от рампата, бяха забелязали барикадата (разминавайки се с Роланд, който беше влязъл в прохода преди по-малко от минута), след което завиха на север и се озоваха на широк булевард, напомнящ на Еди за Пето Авеню. Младежът не посмя да сподели впечатленията си със Сузана; беше прекалено разочарован от гледката на вонящия разрушен град, за да изпитва оптимизъм.
„Пето Авеню“ ги отведе до група бели каменни сгради и на Еди му се стори, че е попаднал в древния Рим, познат му от филмите за гладиатори, които беше гледал като малък по телевизията, Зданията бяха неприветливи, но за разлика от другите постройки в града бяха идеално запазени. Младежът беше сигурен, че в тях са се помещавали галерии, библиотеки, може би музеи. Сградата с куполообразния покрив, който беше напукан като гигантско яйце от гранит, вероятно е била обсерватория, макар да беше прочел някъде, че астрономите не обичат големите градове, тъй като електрическото осветление им пречи да наблюдават звездите.