Кенилуърт [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
— Златният век ще бъде царство на светците — каза Фостър, все още изпълнен със съмнение.
— По-правилно би било да кажеш — царство на мъдреците, синко, или по-точно, царство на самата Мъдрост — отговори Аласко.
— Аз зачекнах този въпрос пред мистър Холдфорт на последната ни вечерна сбирка, но той нарича вашето тълкуване еретическо, лъжливо и неоснователно.
— Той още е в плен на невежеството, синко, и все още пече тухли в Египет или — в най-добрия случай — се скита из безплодната синайска пустиня. Сбъркал си, като си говорил с него по тия въпроси. В близко време обаче аз ще ти представя доказателства, чрез които ще опровергая този заядлив богослов, дори ако той се състезава с мен така, както някога магьосниците са се състезавали с Мойсей пред фараона. Аз ще направя опита пред теб, синко, в твое присъствие, и ти ще видиш истината с очите си.
— И дръж на думата си, учени мъдрецо — каза Варни, който в този момент влизаше в лабораторията. — Ако той не иска да повярва на езика ти, би ли могъл да не повярва на очите си?
— Варни! — възкликна алхимикът. — Варни се върна! Успя ли… — И замлъкна.
— Искаш да кажеш — дали съм свършил вече работата си, нали? — отговори Варни. — Свърших я. Ами ти — допълни той, като забеляза неприсъщото за алхимика вълнение — сигурен ли си, че си спазил точната мярка, която ни е необходима?
— Сигурен съм дотолкова — отвърна алхимикът, — доколкото човек изобщо може да бъде сигурен, когато става дума за такива тънки пропорции. Организмите на хората са различни.
— В такъв случай няма защо да се страхувам — каза Варни. — Ти не би се приближил до дявола нито на крачка повече, отколкото е необходимо. Платено ти е да предизвикаш болест и за теб би било празно разточителство да извършиш убийство за същата цена. А сега, да си вървим по стаите. Утре ще разберем какъв е резултатът.
— Какво направихте, за да я накарате да го изпие? — попита Фостър, като потрепера.
— Нищо — отговори Варни. — Само я гледах с оня поглед, който кара лудите, жените и децата да се подчиняват. В болницата „Свети Лука“ ми казаха, че имам поглед, който можел да усмирява буйстващите луди. Самите пазачи ме похвалиха, така че знам как ще мога да си изкарам парче хляб, ако пропадне кариерата ми в кралския двор.
— А не се ли страхувате — рече Фостър, — че дозата би могла да се окаже прекалено голяма?
— Ако излезе така — отвърна Варни, — тя само ще заспи по-дълбоко, а това няма да смути моето спокойствие. Лека нощ, джентълмени.
Антъни Фостър изпъшка тежко и вдигна към небето очите и ръцете си.
Алхимикът заяви, че имал намерение да прекара по-голямата част от нощта в някакъв важен опит и другите двама се оттеглиха в стаите си да спят.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ТРЕТА
Бъди добър към мен из пътя, боже!
Надежда в хорска помощ нямам вече.
О, кой би пожелал жена да бъде —
тъгуваща, обичаща и вярна!
Там, гдето чака ласки, среща грубост,
за щедростта — с неблагодарност плащат.