Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 131 132 133 134 135 136 137 138 139 ... 227
Перейти на страницу:

— Татко, аз сама ще налея на господарката лекарството, когато тя пожелае да го вземе.

— Ти ли, дъще? — попита изплашен и развълнуван Фостър. — Не, не, ти не бива да правиш гази услуга на графинята.

— А защо, моля те — отвърна с въпрос Джанет, — ако изобщо е уместно благородната лейди да изпие съдържанието на тази чаша?

— Защо, защо? — колебливо измърмори управителят на замъка и за да избегне по-нататъшните обяснения, започна да й се кара: — Защото аз искам така, пакостнице! Веднага тръгвай за вечерната проповед!

— И друг път мога да чуя проповедта — възрази Джанет.

— Днес няма да изляза, докато не се уверя, че господарката ми не е застрашена от нищо. Дай ми това шишенце, татко.

Тя взе шишето от ръцете му и Фостър не се противопостави, сякаш у него изведнъж заговори съвестта.

— А сега, татко — продължи спокойно тя, — искам да се убедя, че това, което ще помогне на моята господарка, не може да ми навреди на мен. Пия за твое здраве!

Без да каже нито дума, Фостър се спусна към дъщеря си и изтръгна шишенцето от ръцете й. Объркан от собствената си постъпка и неспособен вече да реши какво да прави по-нататък, той застана разкрачен, с шишенцето в ръка, и загледа дъщеря си с поглед, изразяващ някаква отвратителна смесица от гняв, страх и гузност.

— Странно ми е, татко — каза Джанет, без да откъсва поглед от него, така както постъпват лекарите на душевно болните, за да държат в страх нещастните си пациенти. — Не ми позволяваш нито да услужа на графинята, нито сама да изпия лекарството!

Графинята с достойнство издържа тази страшна сцена, чийто смисъл беше напълно ясен и без никакви обяснения. Тя дори запази привичното си безгрижие и макар че отначало пребледня, като видя лицето на Фостър, очите й останаха спокойни и гледаха с известна насмешка.

— Няма ли сам да опитате това рядко лекарство, мистър Фостър? Предполагам, че няма да откажете да пиете за наше здраве, въпреки че забранихте на Джанет. Пийте, сър, моля ви!

— Не желая — отговори Фостър.

— Но кой ще се възползува в такъв случай от тази скъпоценна напитка? — попита графинята.

— Дяволът, който я е приготвил! — изръмжа Фостър, обърна се на токовете си и излезе от стаята.

Джанет гледаше господарката си с поглед, в който се четяха срам, отчаяние и мъка.

— Не плачи за мен, Джанет — каза нежно графинята.

— Милейди — отвърна със сподавен от ридания глас нейната прислужница, — аз плача не за вас, а за себе си и за този нещастен човек. Трябва да се оплакват не невинните, а онези, които са се опозорили пред хората и са осъдени от бога. Сбогом, милейди! — добави тя и бързо грабна плаща, с който обикновено излизаше навън.

— Нима си отиваш, Джанет? — рече господарката. — Нима ме изоставяш в това бедствено положение?

— Да ви изоставя ли, милейди? — възкликна Джанет, изтича до графинята и обсипа ръцете й с хиляди целувки. — Да ви изоставя? Нека бог се откаже от мен, ако направя това! Да, милейди, вие бяхте права, когато казахте, че бог ще ви открие пътя към спасението. Има такъв път наистина. Аз се молех ден и нощ да получа прозрение как да постъпя, за да изпълня своя дълг едновременно и към моя нещастен баща, и към вас. По жесток и ужасен начин дойде това прозрение и аз не бива да затварям вратата, отворена от бога. Не ме питайте за нищо сега, ще се върна скоро.

Тя се загърна с плаща си, каза на срещнатата в преддверието старица, че отива на вечерня, и напусна къщата.

През това време баща й се бе върнал в лабораторията, където го чакаха съучастниците му в това предумишлено престъпление.

— Е, изпи ли лекарството нашата мила птичка? — попита с лека насмешка Варни. Макар че не изрече нито дума, същият въпрос можеше да се прочете и в очите на астролога.

1 ... 131 132 133 134 135 136 137 138 139 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)