Апокалиптичният часовник
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалиптичният часовник». Краткое содержание книги:
— По дяволите! — възкликна Грийнбърг, приковал поглед в екрана. — Мисля, че имаме един заподозрян.
— Кой? — попита Витковски с леденостуден тон.
— Няма да ви хареса, на никого няма да се хареса. Поне на мен — не.
— Кой е?
— Вижте сами — каза Джоуел, вдигна глава и затвори очи.
— О, Боже мой! — извика Карин, като се взираше в централния екран. — Жанин Клунс!
— С едно малко уточнение — намеси се полковникът. — Жанин Клунс Кортлънд, съпруга на посланика — втората му съпруга, за да бъдем още по-точни. По обясними причини работи в „Документи и разследвания“ под моминското си име.
— Каква квалификация има? — попита Латъм зашеметен.
— Ще ви отговоря след няколко минути — каза Роу.
— Не си правете труда — каза Витковски. — Мога да ви дам достатъчно информация по този въпрос; нареждане като това да се проучи съпругата на посланика не се издава често. Жанин Клунс е сред големите мозъци на Чикагския университет, доктор на науките и щатен професор по компютърна електроника, докато не се омъжва за Кортлънд след развода му преди около година и половина.
— Блестящ учен — добави Карин. — Освен това е най-милата жена в „Документи и разследвания“. Когато някой има проблем и тя сметне, че може да му помогне, отива направо при съпруга си. Всички я обожават, защото освен всичко останало, тя никога не злоупотребява с предимствата на положението си; напротив, винаги прикрива онези, които са закъснели и не са успели да приключат със задачите си навреме. Винаги е готова да помогне.
— Истинска майка-закрилница — каза Дру. — Боже, сега Кортлънд не влиза ли в нашия списък, в списъка на Хари?
— Не мога да повярвам — отговори полковникът. — Не съм в особено добри отношения с него, но не мога да повярвам. Винаги е бил много откровен, дори понякога е прекрачвал общоприетите граници заради нас. Искам само да ви напомня, че сега нямаше да бъдем тук, ако той не беше разрешил, защото не можем да влизаме тук без разрешение от Държавния департамент и от отговорниците по координацията.
— Единствените хора, които са излезли оттук, сега са в Белия дом — непочтително отбеляза Грийнбърг. — Но всъщност какво знаят те? Те са прекалено заети с това да си върнат правото на свободни места за паркиране.
— Спомням си, че четох за развода на Кортлънд във „Вашингтон Пост“ — прекъсна го Дру, като хвърли поглед към Стенли Витковски. — Доколкото разбрах, той е оставил всичко на съпругата и децата си.
— Не мога да разбера това — студено каза полковникът и погледна Латъм в отговор. — Но това не означава непременно, че съпругата му е другият информатор.
— Разбира се, че не означава — намеси се Джак Роу. — Моят брат по оръжие всъщност каза, че само мисли така, нали, Джоуел?
— Точно така се изрази, нали, Джоуел? — попита Латъм.
— Да, господин разузнавач, така казах, защото мисля, че е вярно. Голямата птица ни даде прекалено много доказателства, за да не е вярно. Ако е логично някой да бъде подозиран, предполагам, че това е госпожа Де Врийс. Това отклонява подозренията от истинския доносник.
— Какви езици владее Жанин Клунс? — обърна се Латъм към Карин. — Това може да се окаже важно.
— Жанин говори прилично френски и италиански, но немският й е наистина перфектен — Де Врийс се спря, осъзнавайки какво е казала преди малко.
— Възможният заподозрян — тихо промърмори Дру. — Какво ще правим оттук нататък?
— Вече го правя — отговори Грийнбърг. — Току-що изпратих запитване до Чикаго за секретните данни относно професор Клунс. Информацията ще пристигне след минута-две.
— Откъде сте толкова сигурен? — попита Карин. — Сега там е почти полунощ.
— Ш-шт! — прошепна компютърният специалист с иронична тайнственост. — Чикаго е правителствена база данни — нещо като противоземетръсна апаратура — но никой не знае за това. Там винаги има човек, защото никой не би желал да пострада поради това, че е укрил данни от машина като нашата.
— Ето, излизат! — възкликна Джак Роу, когато екранът се изпълни с информация от Чикаго.
„Жената на име Жанин Клунс заема поста на щатен професор по компютърна електроника през последните три години преди настоящия й брак с Даниъл Кортлънд, по-късно посланик във Франция. Много уважавана и от колегите във факултета, и от студентите най-вече за способността си да дава ясни обяснения. Активна в политиката по отношение на студентските лагери — прекалено консервативни и поради това непопулярни — но очарователната й личност смекчава отрицателните реакции. Носят се слухове, че докато е била резидент в лагер, е имала няколко връзки, но нищо от тях не е засегнало или компрометирало положението й. В интерес на истината трябва да се отбележи, че участва в политическите събития без чести социални изяви, след като напуска лагера в Ийвънстоун, Илинойс, недалеч от Университета.