Апокалиптичният часовник
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалиптичният часовник». Краткое содержание книги:
— А сега какво мислиш?
— Възможно е да греша. В „Документи и разследване“ работим с поверителни материали, но в последния коридор от вратата се работи само със строго секретна информация.
— Що за ред е това? — попита Латъм. — От първия към последния коридор информацията става все по-секретна, така ли?
— Не е точно така — отвърна Карин. — Просто офисите се различават. Когато някой има работа със строго секретен материал, той се премества в последния коридор — там са инсталирани най-добрите компютри, а съобщителната мрежа осигурява мигновен контакт с всяка точка на света. Откакто работя тук, съм ходила там три пъти.
— Колко офиса има в последния коридор?
— По шест от двете страни.
— Къде точно си видяла Рейнълдс?
— Излизаше от лявата. Спомням си, че погледнах наляво.
— И двата пъти ли излизаше оттам?
— Да.
— В кои дни, на кои дати беше това?
— Не знам, за Бога. Беше преди няколко седмици, може би преди месец или два.
— Опитай се да си припомниш, Карин!
— Ако можех да си спомня, щях да ти ги кажа, Дру. Тогава просто не мислех, че е важно.
— Важно е.
— Защо?
— Защото твоят инстинкт не те лъже. Витковски каза, че в посолството има и друг Алън Рейнълдс, има изтичане на информация от най-висшия ешелон.
— Ще взема календар и ще се опитам максимално точно да определя първо седмицата, а после и деня. Ще направя опит да си спомня над какво работех тогава.
— По-лесно ли ще ти бъде, ако отидеш в офиса си в посолството?
— Това означава да вляза в главния компютър, който се намира някъде под нашите канцеларии. Там се пази всичко за последните пет години, защото при нас цялата документация се унищожава.
— Това може да се уреди.
— Дори и да може, аз нямам и най-малка представа как се работи с него.
— Но все някой има.
— Часът е два и половина сутринта, скъпи.
— Не ме интересува! Кортлънд може да заповядва на всички, които работят за него; ако той не може, то Уесли Сорънсън ще го направи; а ако и той не може, тогава — проклетият президент!
— Гневът няма да ти помогне, Дру.
— Колко пъти трябва да ти казвам, че аз не съм Хари!
— Обичах Хари, но и той не беше като теб.
Латъм натисна вилката на телефона и прекъсна разговора, след което незабавно набра номера на посолството и настоя да го свържат с посланика Кортлънд.
— Не ме интересува колко е часът! — изкрещя той, когато операторът се опита да протестира. — Това засяга националната сигурност, а аз съм пряк подчинен на вашингтонския отдел Консулски Операции.
— Тук е посланик Кортлънд. Каква може да бъде причината, поради която ми се обаждате по това време?
— Телефонът ви сигурен ли е, сър? — попита Латъм, като понижи гласа си до шепот.
— Изчакайте, ще отида в другата стая. Там телефонът винаги е „чист“, а освен това жена ми спи.
Двайсет секунди по-късно Кортлънд отново се обади, но от телефона на горния етаж.
— Добре, а сега ми кажете кой сте и за какво става въпрос.
— Аз съм Дру Латъм, сър…
— Боже мой, та той е мъртъв! Не разбирам…
— Не е необходимо да разбирате, господин посланик. Трябва само да откриете нашите компютърни експерти и да им заповядате да слязат при подземния суперкомпютър.
— Това е малко трудно — но, за Бога, не бяхте ли убит?
— При нас нещата понякога са твърде сложни, но, моля ви, направете това, за което ви помолих… Знам, че имате тази възможност. Свържете се с Витковски и му наредете да ми се обади.
— Къде сте?
— Той знае. Побързайте! След петнайсет минути трябва да напусна това място, но не мога да го направя, преди да съм говорил с него.
— Добре, добре, както желаете… Може би трябва да спомена, че се радвам, че сте жив.
— Аз също. Действайте, господин посланик!
След три минути телефонът на Латъм иззвъня.
— Стенли?
— Какво става, по дяволите?
— Откарай Карин и мен в посолството колкото може по-бързо — и Дру набързо обясни какво му бе казала Де Врийс за Алън Рейнълдс.
— Няколко минути закъснение няма да променят сценария, млади човече. Придържай се към плана, който съм изработил, а аз ще направя отклонение в маршрута ти към посолството и ще те посрещна там.
Латъм изчака; дойде един от морските пехотинци на Витковски в цивилни дрехи и взе куфара и дипломатическото му куфарче.
— След четири минути слезте във фоайето, сър — учтиво каза младежът. — Ние сме готови.
— Хората като вас винаги ли са толкова учтиви в подобни ситуации? — попита Латъм.