Апокалиптичният часовник

— За това ли използвате компютрите? — попита Латъм учуден.

— Ще се изненадате от купищата случайна информация, която се пази тук. Веднъж открих историята на една обредна песен от езически култ в Корсика.

— Това е много интересно, млади човече — прекъсна го Витковски, — но ние сме тук по спешна работа.

— Ще се погрижим за това, полковник.

— Между другото — продължи Витковски, — изразът, който използвах, беше полски.

— Не съм убедена в това — намеси се Карин. — Мисля, че произходът му е галски, всъщност — ирландски.

— Това изобщо не ме интересува! — изкрещя Дру. — Би ли се концентрирала върху датите, които трябва да си припомниш, Карин?

— Вече го направих — отвърна Де Врийс и отвори чантата си. — Ето, заповядайте, господин Роу — и тя подаде на компютърния експерт лист от бележник.

— Точно така — каза експертът, като отчасти имаше предвид и разговора за диалектите.

— Опитах се да ги подредя в хронологичен ред.

— Това не е проблем за най-мощната птица във Франция.

— Защо наричате това нещо птица? — попита Латъм.

— Защото се носи в ефира.

— Съжалявам, че ви попитах.

— Това ще ни помогне, госпожо Де Врийс. Ще се подготвя, така че, когато Джоуел пристигне, шоуто да започне.

— Шоуто?

— На екрана, полковник, на екрана.

Докато Роу вкарваше кода, който му даваше достъп до неговата част от огромния компютър, и въвеждаше данните, металната врата на подземния комплекс се отвори и другият експерт — около трийсетгодишен мъж — влезе. Това, което го отличаваше от неговия колега, бе дългата стегната „конска опашка“, вързана с малка синя лентичка ниско на тила.

— Здравейте — учтиво поздрави той. — Аз съм Джоуел Грийнбърг, тукашният шеф. Как я караш, Джакмън?

— Чакам теб, гений номер две.

— Хей, аз съм номер едно, забрави ли?

— Просто те замествам, защото пристигнах тук пръв — отговори Роу, докато все още пишеше.

— Вие сигурно сте прехваленият полковник Витковски — каза Грийнбърг, като протегна ръка към изненадания шеф на охраната, чийто свиреп поглед не издаваше голямо удоволствие от срещата със слабия мъж в сини джинси и маскировъчно яке с разкопчана яка, а да не говорим за „конската опашка“. — За мен е чест да се запозная с вас, сър, наистина.

— Поне сте трезвен — каза разтревожен полковникът.

— Но снощи не бях. Танцувахме истинско фламенко!… А вие би трябвало да сте госпожа Де Врийс. Слуховете не лъжат, госпожо. Вие сте очарователна!

— Аз също съм служител в посолството, господин Грийнбърг.

— Обзалагам се, че заемам по-високо положение от вашето, но какво значение има това… Извинете, госпожо, не исках да ви обидя. Просто съм много емоционален. Не се обидихте, нали?

— Разбира се, че не — каза Карин и тихо се засмя.