Апокалиптичният часовник
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалиптичният часовник». Краткое содержание книги:
Произходът й е достатъчно конформистки за времето си. Като дете в края на четирийсетте емигрира от Бавария, родителите й са починали и тя е подслонена от роднините си господин и госпожа Чарлз Шнайдер от Сентралия, окръг Марион, Илинойс. Има данни, че в колежа е била изключително силна студентка, спечелила стипендия «Мерит» за Университета в Чикаго и тъй като е имала необходимите степени бакалавър, магистър и доктор, предложено й е било място във факултета. Често пътува до Вашингтон като безплатен политически консултант на Консервативната партия. Там среща посланика Кортлънд. Това е достатъчно, Париж. Поздрави, Чикаго.“
— Това не е „достатъчно“ — спокойно отбеляза Витковски, докато четеше светлозелените букви на екрана. — Тя е зоненкинд.
— Стенли, за какво говориш, по дяволите?
— Мислех, че подозренията за зоненкиндерите не са се оправдали — тихо, едва чуто каза Карин.
— За повечето хора — отговори полковникът, — но не и за мен. Виж какво става сега.
— Какво е зонен… и така нататък?
— Концепция, Дру. Преди и след войната най-ревностните последователи на Третия Райх изпращат избрани деца на определени „родители“ навсякъде по света, чиято мисия е да издигнат децата на влиятелни длъжности, за да проправят път за Четвъртия Райх.
— Това е фантастика, никога не би могло да се осъществи.
— Може би все пак се е осъществило, въпреки всичко — каза Витковски. — Исусе Христе, светът е полудял! — избухна шефът на охраната в посолството.
— Почакайте — намеси се Джоуел Грийнбърг, който работеше на компютъра, без да обръща внимание на разгневения Витковски. — От Чикаго идва допълнение. Погледнете към екрана!
Всички глави се обърнаха към светлозелените надписи на екрана.
„Допълнителна информация за Жанин Клунс: докато защитава каузата на консерваторите, тя усилено се противопоставя на нацисткия поход през Скокий, Илинойс. На своя отговорност се качва на парадната трибуна и окачествява събитието като варварско.“
— Какъв извод можеш да си направиш от това, Стенли? — попита Дру.
— Ще ти кажа какво мисля — прекъсна го Де Врийс. — Какъв по-добър начин да подкрепиш една ужасна легенда, освен като я отречеш? Може би сте прав, полковник. Може би операция „Зоненкиндер“ наистина е реализирана и продължава успешно.
— Тогава кажете ми как да съобщя на посланика. Какво, по дяволите, да му кажа? Че живее и спи с дъщеря на Третия райх?
— Остави на мен, Стенли — каза Латъм. — Аз съм координатор, нали?
— На кого смяташ да възложиш това, млади човече?
— На кого другиго освен на човека, на когото и двамата сме задължени. Уесли Сорънсън.
— Нека Бог се смили над душата му.
Телефонът над мястото на Роу звънна. Той вдигна слушалката.
— Тук S-две, какво има?… Да, сър, тъй вярно, сър — той се обърна към Витковски. — Незабавно идете в медицинската служба, полковник. Вашият човек се е събудил и може да говори.
21.
Герхард Крьогер лежеше в усмирителна риза на тясното легло, долепено до стената. Беше сам в стаята на лечебницата при посолството, ранените му крака бяха бинтовани под болничната пижама, погледът му беше див, отнесен, местеше се от един предмет на друг, без да се спира на нищо.
— Баща ми беше предател — говореше той на немски с дрезгав шепот. — Баща ми беше предател!… Животът ми си отиде, всичко е свършено!
Двама мъже го наблюдаваха през фалшивото огледало от съседния офис — единият беше лекарят на посолството, а другият — полковник Витковски.
— Наистина е много бъбрив — каза шефът на сигурността.
— Не разбирам немски. Какво казва? — попита докторът.
— Нещо в смисъл, че баща му е бил подлец и предател и че животът му е свършил и всичко е разрушено.
— Какво заключение можете да направите от това?
— Само това, което чувам.
— В такъв случай е склонен към самоубийство — заключи докторът. — Ще остане в усмирителната риза.
— Много сте прав — съгласи се полковникът. — Но аз все още смятам да вляза и да направя опит да го разпитам.
— Внимавайте, кръвното му налягане почти не може да се измери. Предполагам, че това е естествено, като се има предвид кой е… кой беше той. Когато силите го напуснат, може да се стигне до разрив на сърцето.
— Вие знаете ли кой е… кой беше той?
— Разбира се. Повечето хора, завършили медицинско училище, знаят. От времето на сесиите, свързани с проблемите на мозъка.