Апокалиптичният часовник

— Трябва да се захвана с неща, които не са моя работа. Навлизам във вашата област, но нямам друг избор.

— Всеки от нас понякога го прави, нали? — каза директорът на ФБР. — Досега не сме се срещали, но Нокс Талбът казва, че сте негов приятел, което е достатъчно, за да ви разчисти пътя към мен. Та къде преминахте границата?

— Всъщност, още не съм го направил, но възнамерявам да го сторя. Смятам, че трябва.

— Казахте, че нямате избор.

— Мисля, че нямам. Но всичко трябва да остане вътре в Консулски Операции.

— Тогава защо ми се обаждате? Не е ли по-добре да действате сам?

— В този случай — не. Имам нужда от пряк път.

— Слушам ви, Уес — така ви нарича Нокс. Можете да ме наричате Стив.

— Да, знам — Стивън Росбитън.

— Кажете молбата си, моля.

— Имате ли отдел в окръг Марион, Илинойс?

— Сигурен съм, че имаме. Илинойс е проправил пътя за нашата история. В кой град?

— Сентралия.

— Достатъчно близо. Какво ви трябва?

— Всичко, което можете да научите за господин и госпожа Чарлз Шнайдер. Възможно е вече да са починали, а нямам и точния им адрес, но ми се струва, че може да са емигрирали от Германия между началото и средата на трийсетте години.

— Не е много като за начало.

— Знам това, но в контекста на нашето запитване и като се има предвид времето, за което става въпрос, Бюрото може би разполага с данни за тях.

— Ако разполагаме с тях, ще ги получите. И все пак какво ви накара да потърсите нашето сътрудничество?

— Тогава нека ви обясня, Стив. Интересувам се от неща, които са във вашата сфера, но не мога да ви разкрия причините за това. Навремето негодникът Едгар щеше да ми откаже или просто да ми затвори телефона.

— Аз не съм проклетият Хувър, а и Бюрото значително се е променило оттогава. Ако не можем да си сътрудничим, закъде сме?

— Е, добре, приятно е, че можем да говорим така…

— Предполагам, че поне можем по-честно да прекъснем взаимоотношенията си — прекъсна го Росбитън. — Дайте ми номера на секретния си факс. Каквото и да открием, ще го получите в рамките на един час.

— Много ви благодаря — каза Сорънсън, — и както сам предложихте, оттук нататък ще действам самостоятелно.

— Що за глупости?

— Ще разберете, когато застанете лице в лице с комисия от Конгреса с шестима строги членове, които не ви харесват.

— Тогава ще се върна обратно в някоя юридическа фирма. Ще живея много по-добре, по дяволите.

— Харесва ми вашето предложение, Стив — и Сорънсън продиктува на директора на ФБР номера на секретния си факс.

Изминаха трийсет и осем минути, преди звучният сигнал на факсовия апарат на Сорънсън да извести спешното съобщение от ФБР. Шефът на Консулски Операции го издърпа от машината и прочете информацията.