Белязана [bg]

Накрая тишината бе нарушена от потракването на вериги, когато Черупката се приведе напред. Някаква невидима сила в гърдите му го издигна и той увисна във въздуха, опъвайки веригите. Пое си дъх, болезнен и достатъчно накъсан, за да бъде пръв от години, бавно се отпусна на земята. Краката му се проснаха, следвани и от останалата снага, полегнала безформено. Думи започнаха да се леят от устата му. Звукът бе ужасяващ. Не говореше с един глас, а с десетки, може би със стотици. Хармонията им не бе пълна — някои гласове изоставаха, други отчаяно-трескаво изричаха съобщенията. Шепот и крещене. Биваха произнасяни думи дори на различни езици. Всички, разполагащи със средството да го сторят, пишеха бясно. Дийкън драскаше, не само със собствения си стилус, но с още три, които сами се движеха по страницата. Миранда се опита да слуша, но не познаваше езика. Тялото на Черупката потръпваше и се раздвижваше, сякаш бе марионетка, чиито конци бяха дърпани от различни ръце. С напредването на времето движенията му ставаха по-яростни.

Измина почти час без миг покой, преди глъчката да затихне, толкова внезапно, както и бе започнала. Черупката падна на земята като че с отрязани конци. Измина половин час, преди всички да се убедят, че пророкът е изрекъл и последните си думи за деня.

— Великолепно. Тази сесия бе плодотворна! — изрече Дийкън, водейки си бележки и разделяйки блокове текст.

— Разбра ли го? — запита девойката.

— Голяма част.

Тълпата се изливаше от колибата. Дийкън сравняваше записките си с околните, а поставилите веригите започнаха да ги откачат от стената. Миранда се приближи към Черупката. Той биваше поставен обратно в стола. От хаотичния живот, изпълвал палатката, нямаше и следа. Любопитно оглеждаше чудноватия страничен ефект на толкова много мистични процедури. Китите му изглеждаха тънки и крехки като клечки, а по-рано веригите едва го бяха удържали. Очите я притесняваха. Нямаше и следа от предишния им цвят, дори и зениците бяха замъглени. Чудеше се как ли би изглеждал светът през подобни очи, когато те внезапно се преместиха, спирайки се отгоре й. Миранда тръсна глава, без да е сигурна дали не си го е представила.

Миг по-късно се намираше на земята, а сбръчканите пръсти се протягаха по посока на стената зад нея. Три вериги още бяха прикачени, но четвъртата бе свалена от стената и все още се намираше в ръцете на мъжа. Ръката на Черупката запрати и него, и веригата във въздуха с лекота. Клетникът се блъсна в далечната стена. Петима се хвърлиха върху мятащата се верига и храбро се опитаха да я прикачат отново.