Белязана [bg]

Съсредоточаването и диренето с ума бяха познати. Не след дълго откри, че може да усеща стъпките и на другите обитатели на Ентуел. Криш изглеждаше доволен и й даде знак да продължи. Мина още време и девойката осъзна, че усеща постоянния бобот на водопада. Отново бе окуражена да задълбочи диренето си. Информацията, предоставяна й от земята в отсъствие на останалите сетива, бе наистина забележителна. Когато Миранда започна да описва всичко усетено — от движението на насекомите до вятъра, шумолящ с тревата, наставникът я помоли да говори само когато открие неща, които не може да определи, а не обратното.

Тази задача я потопи в мълчание за известно време. Бързо разпознаваше всичко доловено, постепенно престана да усеща нови неща. Умът й посягаше все по-дълбоко и по-дълбоко. Бавно достигна до това, което Криш я чакаше да открие. То бе едва доловимо. В първия миг не бе сигурна дали изобщо го е почувствала. Бавно успя да изтласка всичко останало от съзнанието си. Скоро нямаше място за съмнение. Имаше нещо. Нещо, което не бе усещала никога преди.

— Ритъм. Чувствам го. Като ударите на сърце — каза тя.

Криш закима енергично. Изправи се и я отведе навън, смъмряйки я, когато девойката по навик посегна към ботушите си. Тя се изправи пред колибата, заби пръсти в земята и отново намери пулса. Веднъж заела позата, която щеше да е нещо обичайно в следващите дни, девойката премести усета в задната част на съзнанието си. По този начин бе в състояние да слуша — или поне да се опита да слуша — наставника си. Описваната от него процедура й бе позната. Трябваше да позволи на ритъма да се смеси със собствената й сила. Методите на огъня и въздуха бяха подобни. Но начинът на изпълнение бе различен. Ритъмът трябваше да достигне нозете й, жезъла и да се влее в тялото. След като бе станала част от пулсирането, трябваше да му позволи да отеква в нея, ставайки все по-силен.

Стори, както й бе заръчано. Щом далечният ритъм бе привлечен от земята, изпълнилото я усещане бе странно. Не я разтърсваше като барабанен тътен, каквито бяха очакванията й. Сливайки се със силата й, пулсирането се промени. Преминаваше през нея по същия начин, както и през твърдта, но девойката усещаше вибрациите му с духа си, а не през снагата. По някакъв начин Криш бе в състояние да наблюдава силата на вълната и напъти обучаемата си да я освободи през жезъла обратно в земята, откъдето бе дошла. Миранда го стори и бе шокирана от резултата. Трус, малък, но достатъчно забележим, за да накара Мин да подскочи, се разля около тоягата й.