![Белязана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/5/belyazana-bg-download.jpg)
Белязана [bg]
- Автор: Лало Джоузеф Р.
- Серия: Книгата на Дийкън #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-09-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белязана [bg]». Краткое содержание книги:
— Така е. В онези дни приютяваше петима генерали. Поне така бе няколко дни преди да пристигна.
— Но генералите не са тръгвали на север до… — поде тя.
— Клането се случи няколко дни по-късно — каза малтропът. — Тъй като работодателят ми бе убит, нямах причина да продължавам.
Миранда застина, сепната от прекосила ума й мисъл.
— Каква информация носеше шпионинът?
— Доколкото помня, носеше заповеди от генерала да промени патрулния маршрут около Кенвард. Също така носеше писмо на тресорски, описващо слабостите на новия маршрут.
— Какво направи с информацията? — попита Миранда.
— Нищо.
— Тогава какво… — започна девойката.
— Зададе въпросите си. Ако искаш да узнаеш още, заслужи го! — рече Лейн, обръщайки се и влизайки в колибата си.
— Имал си заповедите. Знаел си за наличието на слабост. Можел си да направиш нещо, а не си го сторил! — изкрещя момичето.
Лейн седеше на пода на колибата, затворил очи.
— Ти си чудовище! — изръмжа тя.
Малтропът седеше неподвижно. Миранда сграбчи тояжката. Ръцете й се тресяха от безсилие. Всяка трудност в живота й се бе зародила на този ден, а той е можел да го спре. Мисълта я разтърси. Преди да осъзнае какво прави, бе замахнала към него. Удар с цялата сила, на която бе способна. Мълниеносно ръката му сграбчи жезъла. Рязко, болезнено извъртане изтръгна оръжието от захвата й и го хвърли към стената. Той дори не отвори очи.
— Горд съм да зная, че съм запалил огън в душата ти. Но те предупреждавам: не му позволявай да те погълне! — каза Лейн.
Миранда изхвърча от колибата. Мин, която ги бе наблюдавала със значително притеснение, я последва. Достатъчно дълго бе ги наблюдавала да си разменят удари, знаеше, че това е игра. Но последната атака бе различна. Дракончето бе доловило силен гняв между тях — измъчваше се по същия начин, по който дете би се почувствало да наблюдава спор между родителите си. Още повече се разтревожи, когато Миранда не яде нищо, както обикновено правеше. Наместо това девойката рухна върху леглото си и заплака.
Мин стори всичко по силите си да я утеши безмълвно, преди и двете да потънат в сън.
Нощта бе изпълнена с кошмари. Тормозеха я видения на зверствата, които Лейн бе допуснал. Отново и отново преживяваше деня на клането. Многократно се будеше, затруднявайки се отново да заспи. След по-малко от час истинско спане, бе разбудена от последния глас, който искаше да чуе.
— О, значи с животното спите в едно легло. Колко подобаващо! — каза Айна.
— Какво искаш? — промърмори Миранда.
— Време е да демонстрираш на какво съм те научила. Препоръчвам ти първо да се нахраниш.
Миранда се измъкна от леглото, взе си тояжката и провлачи крак към постройката, където раздаваха храната. Айна пърхаше около нея.
— Не изглеждаш особено отпочинала. Помня, че ти наредих да си събрала сили! — мърмореше гневно феята.
— Не можах да спя заради сънища — обясни Миранда, докато се опитваше да яде.
— Това е признак на много слаб ум! — порица я Айна. — Винаги ли ядеш толкова бавно?
Дийкън влезе и се настани до Миранда.
— Прекрасно, сянката ти се появи — озъби се Айна.
— Миранда, не изглеждаш много добре. Сигурна ли си, че си във форма? — попита младежът.
— Няма избор. Ще я изпитам днес.
— И какво си й приготвила? — обвинително изрече Дийкън.
— Подобаващ тест за малкия ни феномен — каза феята.
— Който със сигурност ще те накара да изпъкнеш като наставник… — изтъкна той.
— Самото ми съществуване е достатъчно, за да изпъкна — отговори повелителката на въздушната магия, подушвайки шумно, преди да отбележи. — Каква е тази воня? Храната ти? Как ядеш това?
— Това е единствената налична храна — рече Миранда.
— За теб, може би. Онези с по-еволюирали небца имат алтернативи.
— Ти с какво се храниш? — запита девойката.
— Нектар. Това е единствената удачна храна, предоставена от природата.
— Опитвала ли си нещо друго? — поинтересува се момичето.
— Не мога да ям друго. Бързо, приключвай! Нямам търпение да започнеш.
Миранда се подчини и се отправи към дървото, което все още носеше белези от последната й поява там. Тръстикова флейта, идентична на тази, с която се бе упражнявала, бе прикрепена на прът под него.