Белязана [bg]

— Някой път трябва да приготвя чинии. Яденето на риба с ръце е малко мърлява работа.

Миранда се съгласи.

— Повечето хора тук ядат прясна риба не повече от няколко пъти годишно. Тъй като Соломон е единственият хищник, само той ги яде, преди да бъдат сварени.

— Значи още едно предимство да имаш дракон за приятел — каза Миранда. — Напоследък нещо се губиш.

— Заета си! — отвърна той.

— Човек остава с впечатлението, че никой друг не е — отбеляза девойката, наслаждавайки се на полагащата й се риба.

— Изостанах с писането си.

— Винаги си могъл да пишеш навън. Не те бива да се оправдаваш.

Дийкън въздъхна.

— Миранда. Ти си тук по-малко от три месеца. Аз съм тук две десетилетия и половина. Ти постигна повече от мен, надмина ме. Аз достигнах тавана на развитието си, а ти тепърва започваш да развиваш умения. Виж как те следват. Тълпите може да изтънеят, след като научат всичко, което ги интересува, но винаги ще гледат на теб като нещо забележително.

— Не ми казвай, че завиждаш! — рече тя.

— О, не! Да кажа това би означавало, че не заслужаваш всичко, което си постигнала. Зная, че не е така. Истината е, че… не заслужавам да бъда край теб. Ако не бях твой гид, изобщо нямаше да ме търпят край останалите майстори. Ти си орисана за далеч по-велики неща от мен. Крайно време е да ти предоставя място да се развиваш — каза Дийкън.

— За нищо от това не ме е грижа. Освен ако компанията ми не ти е омръзнала, бих искала да ме посещаваш, когато пожелаеш.

— Благодаря ти.

Оставили това неразбирателство зад себе си, двамата прекараха следващите няколко часа в обсъждане какво би могла да очаква от Криш. Джуджето не бе от най-изчерпателните обясняващи, но пък трябваше да я запознае с обширна материя. А ако някога го ядоса, трябвало само да помоли за демонстрация. Изпадал във възторг да демонстрира умението си.

Уви, залезът пристигна прекалено бързо. Тълпата се бе изморила от чакане и се бе пръснала, така че Миранда бързо се отправи към половината на бойците, където откри Лейн да я чака. Щом видя лицето му, усети как гневността й се завръща. Малтропът й подаде къс меч. За разлика от онзи, който бе използвал преди, този бе от стомана, истинско смъртоносно оръжие.

— Трябва да си много храбър да ми подаваш истински меч, след като ми каза какво си направил! — отбеляза девойката.

— Останах с разбирането, че имаш опит с къс меч.

— Да.

— Ще потренираме малко, за да определя нивото ти — каза лисугерът.

— А как ще си заслужа въпросите?

— Още сме любопитни? Смятах, че предположенията са ти предостатъчни.

— Лейн, каза ми, че си държал изтеклата информация в ръцете си. Знаел си какво ще се случи, а не си предприел нищо! Какво се очаква да мисля! — викна тя.

— Ако изобщо мислеше, нямаше да се държиш по такъв начин, но това е без значение. Приготви се! — изрече той, вдигайки своя меч.