Краля демон [bg]

Принцът взе ръката ѝ и в чест на кралската двойка оркестърът засвири валс — по-консервативен танц, подхождащ на южняшкия им манталитет. Впрочем съобразителността на музикантите се оказа ненужна. Принцът танцуваше с вродената елегантност на човек, израснал в кралски двор.

Не се открояваше с висок ръст, особено в сравнение с Мика или Амон, но тоалетът му беше внушителен — син жакет и бели панталони, подчертаващи стройната му, аристократична фигура. Тамрон бе признат за моден център на Седемте кралства. В сравнение с лъскавата му столица Тамронова крепост Превалски брод изглеждаше същинско село.

— Рядко ми се налага да си запазвам място в нечий списък с танцови партньори — отбеляза принц Лиъм. — И да изтръгвам дамата от обятията на друг мъж. А някога семейство Томлин бяхме галеници на съдбата.

Стресната от неочаквания коментар, Раиса огледа лицето на принца за следи от арогантност, но вместо това откри ведра самоирония. Веднага спечели симпатиите ѝ.

— Е, какво да се прави. Аз пък се мъча да свикна с факта, че ме излагат на показ като прясна говежда плешка — откликна Раиса.

Принц Лиъм се засмя с изненадващо плътен глас.

— Вероятно сте поддръжница на схващането, че принцовете и принцесите имат контрол над собствените си животи. Аз самият не съм. Вярвам, че просто се перчим по сцената, импровизирайки разпалено, докато не осъзнаем, че сценарият вече е написан и всичко е било напразно.

— Невинаги е така — парира го Раиса. — Ще ми се да вярвам, че понякога сами пишем сценария си.

— Значи сте влюбена във войника? — Въпросът му беше дързък като нож, насочен към ребрата ѝ, но тя успя да го отклони.

— Не говоря за любов — но наум добави „Е, не само за любов.“

— Значи имам шанс. — Той обърна глава, за да ѝ демонстрира изсечения си профил и буйните си черни къдрици. После я стрелна с ъгълчето на окото си, за да се увери, че го гледа.

Раиса се засмя.

— Какъв позьор сте само — изкоментира тя.

— Като такъв целя да ви се представя — отвърна лъчезарно той. — Ще оставя фалшивата скромност на всички други в залата.

— Аз не играя роля — възрази Раиса. — Наистина държа хората да знаят коя съм.

— Още сте млада, Ваше Височество.

Все едно чу някой от циничните старейшини.

— Защо? Вие на колко години сте? — попита Раиса.

— На седемнайсет.

„Почти колкото вас съм“, хрумна ѝ да го осведоми, но се въздържа, понеже ѝ се стори детинско.

— И как върви ловът за съпруга? — поинтересува се вместо това. — Набелязал ли сте си някоя кандидатка?

Той се засмя отново.

— Предупредиха ме, че сте безцеремонна.

— Така ли? И какво друго ви предупредиха?

— Че сте своеволна, непреклонна и умна. — Погледна я в очите. — И най-красивата принцеса в Седемте кралства.

Чисто ласкателство, но ѝ беше приятно да го чуе.

— Така ли? Е, няма как да знам, защото никога не съм пътувала извън границите на Превала. Един ден ще посетя Тамрон и другите южни кралства. Как ви се отразява войната в Ардън?