Краля демон [bg]

Дъждът трополеше по керемидения покрив на храма, а вятърът брулеше кулите. И все пак…

— Трябваше да са пристигнали много преди да се разрази бурята — прецени тя. — Просто… имам лошо предчувствие. Интуицията ми подсказва, че се е случило нещо или предстои да се случи, или и двете. — Отпусна глава върху рамото на Амон, потрепервайки леко.

— Какво може да се случи? — пророни той и топлият му дъх погъделичка ухото ѝ. Дланта му прилепваше плътно до гърба ѝ и я направляваше по танцовата площадка. — Ти си тук, в двореца, в разгара на твоето тържество, оградена от кралската гвардия. — Звучеше сякаш опитваше да убеди сам себе си. — Доколко надеждна е тази твоя… интуиция? Има ли как да знаеш какво може да се случи или кога? — Типичната практичност на Амон.

— Не съм сигурна. — Раиса се помъчи да избистри съзнанието си. Странно, но в обятията на Амон се чувстваше някак неприкосновена, свързана с него по нов, непознат начин. Сякаш помежду им се беше отворил някакъв канал и сега през него струяха мощни емоции. Искаше ѝ се танцът им да продължи вечно.

Тя се прокашля и пробва да насочи вниманието си към другата, пo-мъглява опасност.

— Според Магрет са просто нерви и сигурно е права, но щях да съм несравнимо по-спокойна, ако бащите ни бяха тук. Притеснявам се, че им се е случило нещо.

— В момента не можем да направим нищо за тях — заключи Амон. — Нека се съсредоточим върху теб. Ако ти си в опасност, каква би могла да е тя?

Раиса вдигна поглед към лицето му. Опасяваше се да не би да си прави шегички с нея, но той изглеждаше напълно сериозен.

— Да помислим. Кога би била най-уязвима от… знам ли… нападения на наемни убийци и похитители? — продължи той. — След тържеството ще се върнеш в покоите си. Това е вероятност.

Раиса сграбчи лактите му.

— Остани в стаята ми тази нощ, Амон — примоли му се импулсивно тя. — Ще съм по-спокойна, ако си при мен.

— Изключено е, Раиса — отвърна Амон. По лицето му се четеше съжаление и чувство за благоприличие.

— Не ме е грижа кой какво ще си помисли — настоя Раиса. — Пък и нали Магрет също ще е там. Тя ще ни наблюдава.

— Аха — кимна той. — За прислужницата, която заспа в градината, ли говориш? — Прехапа долната си устна. — Ще свикам Глутницата. Назначени сме за твоя лична стража. Започваме работа от утре.

Раиса впери поглед в него.

— Сериозно? Нали баща ти уж искаше да стоиш настрана от мен?

— Размислил е. — Амон си пое въздух, сякаш с намерение да каже още нещо, но после затвори уста и не продума в продължение на цяла обиколка на танцовата площадка. — Както и да е — подхвана накрая. — След като танците приключат, ще изпратя неколцина от Вълците да наблюдават коридора към покоите ти. Обичайната ти стража ще бъде пред вратата ти. Аз ще се кача в градината и ще пазя входа на тайния проход. Така тази нощ ще бъдеш в безопасност. А утре бащите ни може да се върнат.