Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
— Здравей, Белгарат — поздрави ме с момчешки ентусиазъм Анрак. — Защо сте още тук?
— Защото навън е зима.
— О, времето не е чак толкова лошо. Рива няма търпение да се запознае с момичето, за което ще се ожени.
— А той откъде научи?
— Пак му се присъни един от онези сънища.
— Ясно. А кой е приятелят ти?
— Казва се Гелхайм. Той е нещо като художник. Рива иска да види портрет на бъдещата си съпруга.
— Той знае как изглежда тя. Сънува я непрекъснато през последните петнайсет години.
Анрак сви рамене.
— Предполагам, че иска да е сигурен, че си избрал която трябва.
— А мислиш ли, че Алдур и Белар щяха да ми позволят да сгреша?
— Човек никога не знае. Понякога Боговете са малко странни. Имаш ли нещо за пиене?
— Ще те запозная с близнаците. Те са алорни, значи ще се сдушите.
Белдаран и Анрак си допаднаха от самото начало, но с Поулгара нещата стояха иначе. Всичко започна съвсем невинно една утрин, малко преди закуска.
— Мислех, че имаш две дъщери — подхвърли ми братовчедът на Рива.
— Така е — признах си аз. — Поулгара е малко нещастна в момента. Живее на едно дърво.
— Тя май не е съвсем наред с главата. Прилича ли на сестра си?
— Не особено, не.
— Нали уж са близначки.
— Това не означава, че непременно трябва да си приличат.
— И къде е това нейно дърво?
— Долу, в центъра на Долината.
— Ще отскоча дотам, за да се запозная с нея. Щом Рива ще се жени, може би няма да е зле и аз да направя същото.
Белдаран се засмя.
— Кое му е смешното, хубавице? — попита я той. От самото начало я наричаше така.
— Не мисля, че на сестра ми ще й хареса особено идеята, Анрак. Можеш да й предложиш, разбира се, но бъде готов в следващия миг да си плюеш на петите.
— Ами. Не може да е чак толкова лоша.
Белдаран само се подсмихна и му обясни как да намери дървото.
Когато Анрак се появи отново в кулата, изражението му все още беше доста сепнато.
— Ама тя е доста проклета, а? — отбеляза сдържано. — Винаги ли е толкова мръсна?
— Сестра ми смята, че къпането е излишна приумица — отвърна му Белдаран.
— Същото може да се каже и за добрите маниери. Сигурно ще успея да я изкъпя, но тая нейна уста… Не разбрах дори значението на някои от думичките.
— Какво й каза, за да я ядосаш така? — попита Белдаран.
— Бях прям — обясни Анрак, свивайки рамене. — Казах й, че двамата с Рива обикновено правим всичко заедно и след като той ще се жени, може би няма да е зле и аз да сторя същото. Това май беше всичко.
Той се почеса замислено. Май бе още обиден.
— Не съм свикнал да ми се присмиват — отбеляза мрачно алорнът. — Предложението ми си беше абсолютно честно. Поне да бях изтърсил нещо не на място, че да знам защо.
Той прекоси стаята и се огледа в огледалото на Белдаран.
— Какво толкова й има на брадата ми? — попита после. — На мен ми изглежда съвсем като хората.
— Поулгара не си пада по брадите, Анрак — обясних му аз.
— Но това още не е причина да ме обижда така, нали? Наистина ли приличам на див глиган, който се спотайва в храсталака?
— Поулгара малко преувеличава от време на време — каза му Белдаран. — Иска се време, докато й свикне човек.
— Аз май никога няма да й свикна — заяви Анрак. — Не ми се сърди, Белгарат, ама здравата си се дънил, докато си възпитавал това момиче. Ако реша, че чак толкова ми се жени, ще си избера някое свястно алорнско момиче. Магьосническите момичета ми идват малко в повече.
— Магьоснически?
— Не е ли това името на вашата раса?
— Магьосничеството е занаят, Анрак, не раса.
— О-о… не знаех.
Гелхайм нарисува няколко портрета на Белдаран и после си тръгна.
— Предай на Рива, че напролет потегляме — каза му Анрак.
Гелхайм кимна и после се отдалечи през снеговете към далечния остров.
Анрак прекарваше по-голямата част от времето си в кулата на близнаците, но един ден все пак дойде при мен, за да ми разкаже как върви строителството на двореца на Рива.
— На мен лично ми се струва малко префърцунен — отбеляза той с известна доза неодобрение. — Не че има твърде много заврънкулки по фасадата, обаче е ужасно голям. Не знаех, че Рива е толкова самовлюбен.
— Той просто следва инструкциите — обясних му аз. — Дворецът на риванския крал трябва да бъде построен, за да пази по-скоро Сферата, отколкото самия крал. Нали не искаме Торак да се докопа отново до нея?
— Опасността от това не е чак толкова голяма, Белгарат. Нали за да го стори, той трябва първо да мине през Драс и Алгар. Да не говорим пък за флотата на Мечото рамо. Едноокият може и да успее да събере голяма армия, но докато се добере до Острова на Бурите, от нея няма да остане жив човек.