Децата на капитан Грант

Излишно е да се добавя, че тези предохранителни мерки бяха взети без знанието на леди Елена и Мери Грант, които Гленарван не искаше да плаши.

Всъщност имаха право да действуват така. Една непредпазливост, па дори и само една небрежност можеше да струва много скъпо. Впрочем Гленарван не беше единственият загрижен от състоянието на нещата. Жителите на уединените селища и скуотърите от станциите също взимаха мерки срещу атака или изненада. С настъпване на нощта къщите се затваряха. Кучетата, пуснати в дворовете, лаеха и при най-малкия шум. Овчарите, които привечер възсядаха коне, за да събират многобройните си стада, носеха окачени на седлата си карабини. Вестта за извършеното при Кемдънския мост престъпление оправдаваше тия крайни предохранителни мерки и немалко колониста за-лостваха грижливо след залез слънце вратите си, въпреки че дотогава спяха при отворени врати и прозорци.

Самата колониална администрация прояви бдителност и усърдие. По полето бяха изпратени отряди от местната жандармерия. Специални мерки бяха взети за охрана на пощата. До този момент пощенската кола пътуваше без охрана. Същия ден, в момента, когато отрядът на Гленарван пресичаше пътя от Кил-мор за Хиткот, пощенската кола премина в кариер сред облаци прах. Но колкото и бързо да премина тя, Гленарван успя да види лъскавите карабини на полицаите, които препускаха около нея. Човек би помислил, че се намира в грозната епоха, когато откриването на първите златни залежи наводни Австралия с измета на европейското население.

На една миля след като пресякоха пътя за Килмор, колата навлезе в гора от огромни дървета. За пръв път, откакто бяха напуснали нос Бернули, пътешествениците навлязоха в една от горите, който покриват пространства от по няколко градуса.

Възторжени викове поздравиха огромните евкалипти, високи по шестдесет метра, чиято шуплива кора беше дебела 12 см. Дънерите с обиколка до шест метра, покрити от протекла благоуханна смола, се издигаха на тридесет и пет метра над земята. Нито един клон, нито клонче, капризна вейка или чепче не накърняваха гладкостта на техния профил. Те сякаш бяха изваяни от ръка на стругар.

Представляваха стотици напълно еднакви колони, чиито стволове се разширяваха на голяма височина във формата на капители от извити колони, покрити в краищата си с наредени последователно листа. От основата на тия листа висяха единични цветове, чиито чашки приличаха на обърнати вази.

Под този зелен покрив въздухът минаваше свободно. Непрекъснатото проветряване поглъщаше влагата от почвата. Конете, стадата, говедата и колите можеха да преминават свободно между тия отдалечени едно от друго дървета, подредени като жалони на сечище. Това не беше нито гъстата гора, задръстена от трънаци, нито девствената гора, затрупана от повалени дънери и мрежи от непроходими лиани, гдето само секирата и огънят можеха да отворят път на пионера. Зеленият килим от трева в основата на дърветата, зеленият свод отгоре, дългите прави стъбла, малкото сянка и сравнително малката прохлада, осо-бепата светлина, наподобяваща светлините, които прозират през тънка мрежа, правилните отблясъци и ясните отражения но земята, всичко това представляваше чудновато и ново зрелище. Горите на австралийския континент не приличат по нищо на горите в Новия свят и евкалиптите, наречени от туземците „тара“, причислени към семейството на миртовите дървета, чиито разновидности едва могат да се изброят, са типични представители на австралийската флора.