Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
— Изобщо не мислех, че на зевесетата ще им стиска да се върнат. Здравата сме загазили.
— Ха! — възкликна Тасия. — Че на зевесетата изобщо не им останаха кораби след фиаското на Пим!
Кото Окая озадачен сбърчи чело и се взря в множеството кораби, които се появяваха високо над тях.
— Да не бързаме със заключенията. Тези кораби са прекалено много, а и не се държат като разбойници от ЗВС.
От небето във величествен парад, с разперени слънчеви платна, към мините се понесоха стотици илдирийски бойни лайнери. С шарките си напомниха на Келъм за ивиците на скаларията, която някога отглеждаше в аквариума си. Зад първата вълна се появи втора, после трета.
— Това май е целият Слънчев флот! — ахна той. — По дяволите, какво можем да направим срещу такава сила?
Втурна се към асансьора. Трябваше да стигне до операционния център и поне да се престори, че контролира нещата. Все пак Отговаряше за този комплекс и хората му щяха да очакват да вземе някакво решение.
Бойните лайнери не бяха изпратили никакво съобщение. Веднага щом стигна до контролната зала, Келъм каза високо както на приближаващите се кораби, така и на своите:
— Не стреляйте! Не сме във вражда с Илдирийската империя.
На външните тактически екрани се появиха още стотици кораби, влязоха в орбита и сключиха кордон около газовия гигант.
— Говори Дел Келъм, началник на този комплекс небесни мини. Какво искате?
На екрана се появи илдириец — висок, с дълга плитка, преметната през рамото. Магът-император Джора’х.
— Не се безпокойте, Дел Келъм. Ние също не сме във вражда с Конфедерацията. — Усмивката на императора бе състрадателна… и искрена. — Молим за временно убежище на Голген.
104.
Рлинда Кет
След като избягаха от кликисите, преди Единственото люпило да успее да завърши деленето си, Рлинда искаше да пилотира кораба, тъй като изпитваше остра болка от загубата на „Любопитство“. БиБоб я обожаваше, но обожаваше и новата си „Сляпа вяра“, така че стигнаха до компромисно решение — редуваха се.
Маргарет Коликос искаше да я закарат на Земята, където живееше синът й Антон. По пътя продължаваше да разсъждава какво ли може да се е случило на Ларо.
— Сега, когато всички кликиски кошери са обединени, не знам колко информация е придобило и запомнило Единственото люпило от всички хора, погълнати от дарителите. Или от Дейвлин. — Погледна Рлинда и БиБоб: очевидно се опитваше да ги накара да проумеят важността на думите й. — Кошерното съзнание определено разбира някои неща за човешкото. Ами ако Единственото люпило реши, че иска да контролира и човешката раса? Ако кликисите се развилнеят по всички наши колониални светове?
— О, тази мила дама има несравнимо чувство за хумор — изстена БиБоб.
— Скоро ще стигнем Земята — каза Рлинда, макар че тази мисъл не я изпълваше с оптимизъм. — Всичко ще наред, ще видите.
Но когато пристигнаха, установиха, че Земята е претърпяла най-голямото опустошение в човешката история. Рлинда бе зашеметена от образите на екраните.
— Няма ме само един месец и през това време цялата слънчева система се разпада?
Там, където трябваше да бъде Луната, се носеха само отломки, много от тях все още сияеха от остатъчната топлина. Руини, достатъчни, за да образуват една малка планета, се бяха разпръснали в горещ облак, по-голямата част от който се простираше в предишната си орбитална пътека, макар че многобройни парчета се въртяха в хаотични орбити и се спускаха към дълбокия гравитационен кладенец на Земята.
— Луните и планетите не се разпадат просто така — каза БиБоб. — Нали?
Маргарет поклати глава и каза:
— Дори кликисите нямат толкова огнева мощ.
Рлинда се намръщи, опитваше се да измисли някаква възможна причина. За един дълъг миг погледите и на тримата останаха вперени в страховитата гледка. Накрая БиБоб каза:
— Като гледам, моята заповед за арест ще е последната им грижа. Вероятно можем да кацнем, без да си навлечем неприятности.
Докато се спускаха, слушаха тревожните разговори по различни комуникационни канали. Парчета от Луната се носеха към Земята с голяма бързина. Корабите на ЗВС се опитваха да ги спрат, но силите на Ханзата приличаха на комари, опитващи се да спрат торнадо. Най-различни видове спасителни кораби се стрелкаха през отломките и се стараеха да се организират така, че да им препречат пътя и да ги отклонят.
Една голяма скала — два пъти колкото кораба — бавно мина покрай тях по курс, почти паралелен на техния. „Сляпа вяра“ бе буквално изблъскана от пътя си.