Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
Шофьорът, който чакаше Кларк, стоеше до ъгъла на блока. Видя какво става и отиде до колата. Две минути по-късно се намираше в друг квартал.
Къмингс завърза с белезниците мъжа към стола, докато Брекенридж безуспешно търсеше някакви документи, макар че пистолетът сам по себе си беше достатъчен. Най-напред се обади на капитана, а след това повика полицията от Анаполис. Всичко започна тук и макар и старшината да не знаеше това, щеше да свърши пак тук.
15.
ШОК И ТРАВМА
Ако Джек изобщо бе имал съмнения, че Роби Джексън е наистина добър летец, то сега те отпаднаха. Личната играчка на Джексън беше един двегодишен „Шевролет-Корвет“, боядисан в ябълковочервен цвят, и той го караше с усещането за неуязвимост. Пилотът изхвърча през западния портал на академията, зави наляво и тръгна към булевард „Роу“. Проблемите с движението по шосе 50 бяха валидни и тук, но Роби премина в другото платно, за да се отправи на изток. След минута префуча по моста на река Севърн. Джек беше твърде унесен в собствените си мисли, за да забелязва нещо, но Роби зърна остатъците от кола, подобна на порше, от другата страна на пътя. Извърна погледа си смразен. Опита се да се отърси от мислите си и да се концентрира върху шофирането. Колата вече се движеше с над сто и тридесет километра в час. Имаше твърде много полицаи от другата страна на пътя, за да се притеснява, че някой може да засича скоростта и да го глоби. След минута се насочи по изходния път за Ричи и зави на север към Балтимор. Движението в пиковия час беше натоварено, въпреки че повечето коли се движеха в обратна посока. По тази причина имаше празнини, които той се опитваше да използва. Постоянно сменяше скоростите и рядко докосваше спирачния педал.
Вдясно от него Джек се беше втренчил напред с невиждащ поглед. Успя да изохка, когато Роби забави зад два влекача, които се движеха един до друг, а след това префуча помежду им, на косъм разстояние. Воят на клаксоните на двата дизелови автомобила остана някъде зад фучащата кола и Джек отново потъна във вакуума на мислите си.
Брекенридж остави капитан Майк Питърс да се оправя със ситуацията. Старшината мислеше, че той е доста добър и благоразумен офицер, за да чака старшините и сержантите му да движат нещата. Беше успял да стигне до караулното две минути преди полицията на град Анаполис, което даде възможност на Брекенридж и Къмингс да му обяснят случая.
— Е, какво става, господа? — попита приятелски настроеният полицай. Капитан Питърс подкани с глава Брекенридж да говори.
— Сър, сержант Къмингс забелязал, че това лице стои на ъгъла от другата страна на улицата. Не му изглеждал да е някой от живеещите тук, затова го наблюдавахме. Накрая аз и Къмингс излязохме и го попитахме дали можем да му помогнем с нещо. Той се опита да извади ето това — Патлака вдигна пистолета, като внимаваше да не повреди пръстовите отпечатъци по него, — а в джоба си държеше и този нож. Носенето на скрито оръжие е нарушение според местните закони, затова ние с Къмингс го арестувахме и ви повикахме. Този тип няма документи и отказва да говори с нас.
— Какъв е пистолетът? — попита полицаят.
— Деветмилиметров „FN“ — отговори Брекенридж. — Същият като браунинг „Хай пауър“, но е с друга производствена марка и има пълнител с тринадесет патрона. Оръжието беше заредено и в цевта беше вкаран патрон. Предпазителят беше свален. Ножът е евтин боклук. Нож за боклуци.
— Кажете ми името си, моля — обърна се полицаят към Иймън Кларк. „Заподозряното лице“ просто седеше и го гледаше.
— Сър, имате няколко конституционни права, които ще ви прочета, но законът не ви позволява да криете самоличността си. Трябва да ми кажете името си.
Полицаят продължи да гледа в Кларк още минута. Накрая сви рамене и извади едно картонче от джоба си.
— Сър, имате правото да не казвате нищо… — зачете напевно той. — Наясно ли сте с правата си?
Кларк пак не отговори. Полицаят започваше да се дразни. Погледна към другите трима мъже в стаята.
— Господа, вие ще свидетелствате, че съм прочел правата на това лице, нали?
— Разбира се — отговори капитан Питърс.
— Мога ли да предложа нещо, сър? — попита Брекенридж.
— Може би няма да е зле да поискате и ФБР да провери този човек.
— Защо?
— Говори по особен начин — обясни старшината. — Не е оттук.
— Великолепно. Двама луди в един ден.
— Какво искате да кажете? — попита Брекенридж.