Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
Снимката на Иймън Кларк вече се намираше в посолството. Комуникационната апаратура на бюрото използваше същата спътникова мрежа, както и разузнавателните служби. Всъщност хората, занимаващи се с тази апаратура, бяха служители на Агенцията за национална сигурност, която винаги беше нащрек. Факсимилието беше излъчено с обозначение „Светкавично. Изключително важно“ и един куриер изтича до канцеларията на аташето по правните въпроси. Но вратата беше заключена. Мъри трябваше да остави слушалката, за да стане и да отвори.
— Върнах се — каза Мъри. Отвори папката. Снимката беше претърпяла някои промени заради това, че два пъти е била надробявана на електронни сигнали и излъчвана, но въпреки всичко образът беше ясен. — Познат ми е. Не мога да ти кажа как му е името, но е от лошите.
— За колко време ще можеш да разбереш кой е?
— Ще позвъня на Джими Оуенс. Ти в канцеларията си ли ще бъдеш?
— Да — отвърна Шоу.
— Ще ти се обадя. — Мъри натисна някакъв бутон на телефона си. Не помнеше домашния номер на Оуенс и трябваше да го потърси.
— Да?
— Здрасти, Джими. Обажда се Дан. — Всъщност гласът на Мъри вече звучеше по-живо. „Каква изненада имам за теб!“
Оуенс още не знаеше, че има изненада.
— Знаеш ли колко е часът?
— Нашите хора са задържали един, който може би те интересува.
— Кой? — попита Оуенс.
— Имам снимката му, но не и името. Арестували го в Анаполис, пред Военноморската академия…
— Райън?
— Може би. — Мъри се тревожеше за него.
— Чакай ме в Скотланд Ярд — каза Оуенс.
— Тръгвам. — Мъри се отправи към колата си.
На Оуенс му беше по-лесно. Къщата му винаги се наблюдаваше от въоръжени полицаи с кола. Трябваше само да се покаже от вратата, да махне с ръка и ландроверът веднага спираше пред вратата. Изпревари Мъри с пет минути. Когато агентът на ФБР пристигна. Оуенс вече беше изпил чаша чай. Наля още две.
— Този ми изглежда познат — каза агентът на ФБР и му подхвърли снимката. Очите на Оуенс се разшириха.
— Нед Кларк — каза той, като си пое дъх. — В Америка ли каза?
— Помислих си, че изглежда познат. Задържали са го в Анаполис.
— Това е един от хората, които избягаха от Лонг Кеш. Много лош тип с няколко убийства зад гърба си. Благодаря ти, мистър Мъри.
— Благодари на морските пехотинци. — Мъри взе едната чаша чай. Наистина имаше нужда от кофеин. — Мога ли да позвъня оттук? — След минутка отново се свърза с централата на ФБР. Високоговорителят на телефона беше включен, за да може Оуенс да чува.
— Бил, заподозреният е човек на име Нед Кларк, убиец с присъда, който миналата година е избягал от затвора. От елитните убийци на ИРА е.
— Имам лоши новини, Дан — отговори Шоу. — Изглежда, е имало нападение над семейството на Райън. Щатската полиция разследва въоръжено нападение на кола, принадлежаща на доктор Каролайн Райън. Нападателите са били в един фургон и са се измъкнали, след като убили служител на пътната полиция.
— Къде е Джек Райън?
— Още не знаем. Видели са го да напуска академията в колата на свой приятел. Полицаите сега търсят тази кола.
— Какво става със семейството му? — обади се Оуенс.
— Откарали са ги с хеликоптер в Центъра за лечение на шокове и травми в Балтимор. Местната полиция има указания да наблюдава мястото, но то и без това е охранявано. Щом намерим Райън, ще му дадем и охрана. Добре, а този Нед Кларк ще го съобщя на федералните власти утре сутринта. Предполагам, че мистър Оуенс желае да му го върнат.
— Да — Оуенс се облегна в стола си. Сега той трябваше да се обади по телефона. Както често се случваше в полицейската работа, добрите новини бяха съпътствани от лоши.
— Мистър Райън? — Човекът, който го извика, беше лекар. Може би лекар. Носеше нещо като нощница от розова материя, наподобяваща хартия, и странни розови галоши върху маратонки. Нощницата му беше изцапана с кръв. Райън прецени, че не е по-възрастен от тридесет години. Лицето му беше уморено и мрачно. От картончето на гърдите му се виждаше, че се казва доктор Бари Шапиро, заместник-ръководител на Центъра за лечение на шокове и травми. Райън опита да се изправи, но установи, че краката му не се подчиняват. Лекарят му махна с ръка да не става. Приближи се бавно и се строполи в креслото до дивана.
„Какви лоши вести носите?“ — помисли си Райън. Съзнанието му копнееше за новините и в същото време се боеше да узнае какво е станало със семейството му.
— Казвам се Бари Шапиро. Занимавах се с дъщеря ви — бързо заговори той. Имаше особен акцент, който Райън забеляза, но реши, че това не е толкова важно. — Е, жена ви е добре. Горната част на лявата ръка е счупена и разкъсана, и главата й е порязана много зле. Когато лекарят от хеликоптера видял раната на главата — главите кървят много, — решил ла я доведе тук за всеки случай. Проведохме пълни изследвания и установихме, че с наред. Леко сътресение, но не е нещо сериозно. Ще се оправи.