Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— Мамицата му! — изруга пилотът на „Полицай-2“. — „Полицай-2“ до Анаполис, J-19 се разби със сериозно нараняване на шосе №50, на запад от изхода за шосе 2. Къде са другите коли, дяволите да ги вземат!
— „Полицай-2“, уведомете ни за състоянието на J-19.
— Мъртъв е, човече. Преследвам тоя шибан микробус. Къде е проклетата подкрепа?
— „Полицай-2“, уведомяваме ви, че единадесет коли се приближават. В момента блокираме шосе №50 при пътя за Южен Хейвън. Три автомобила се движат в западна посока по шосето на около половин миля зад вас, а други две — в източна посока към изхода за главното шосе.
— Разбрано. Аз преследвам микробуса — отговори пилотът.
— Давай, Алекс! — извика Милър.
— Почти стигнахме — отговори чернокожият, като се изнесе в дясното платно към изхода от шосето. На около една миля пред себе си видя сините и червени светлини на две движещи се към него полицейски коли, но тук нямаше никакъв изход в източна посока. „Нямате късмет, ченгета!“ Не беше много щастлив от това, че очистиха хората в поршето, но един мъртъв полицай винаги беше повод да се почувства доволен. — Ето сега!
— Анаполис, тук „Полицай-2“ — извика пилотът. — Микробусът се отклонява на север от шосе 50. — Трябваше малко време, за да може диспечерът да схване положението.
— О, не! — Той издаде кратка заповед. Движещите се в източна посока полицейски коли намалиха скоростта си, а след това прекосиха затревената разделителна ивица и навлязоха в платната за движение в западна посока. Те бяха чисти, защото движението беше блокирано заради друга катастрофа, но разделителната ивица беше неравна. Едната кола затъна в мократа трева и тинята, докато другата изскочи на настилката и се засили в насрещна посока към изхода.
Алекс улучи зелената светлина на светофара, когато пресече „Уест стрийт“, и се отправи на запад. С периферното си зрение забеляза полицейската кола, закъсала между колите на двеста метра вдясно от него, въпреки че светлините и сирената й бяха включени. „Твърде късно е, ченге.“ Продължи още двеста метра напред и сви наляво.
Сержантът, който пилотираше „Полицай-2“, започна да псува, забравил за губернатора и прокурора на задната седалка. Гледаше как микробусът влиза в големия паркинг около пазарния център в Анаполис. После продължи към вътрешния кръг с места за паркиране. Три преследващи коли завиха от „Уест стрийт“.
— Кучи син! — Натисна кормилото и се спусна над паркинга.
Алекс паркира микробуса на място за инвалидни коли. Щом като колата спря, пътниците отвориха вратите. Тръгнаха бавно и с нормална походка към входа на пазарния център. Шофьорът с изненада вдигна поглед, когато дочу свистенето и ударите на перките на хеликоптера. Той кръжеше на стотина метра над тях. Алекс притисна шапката си и махна за поздрав, а след това влезе през вратата.
Пилотът на хеликоптера погледна лекаря, който яростно стискаше с ръка револвера в раменния кобур.
— Изчезнаха — тихо каза в разговорната уредба лекарят.
— Какво искате да кажете? — попита прокурорът.
Под тях коли от щатската и областната полиция спряха със свирещи спирачки пред входа. Но вътре, зад тези врати, имаше около три хиляди пазаруващи, а те не знаеха как изглеждат заподозрените. Офицерите стояха пред входа с пистолети в ръце и не знаеха какво да правят.
Алекс и групата му се намираха в тоалетната. Двама от членовете на организацията ги чакаха с две пазарски чанти. Всеки от хората в микробуса получи по едно ново палто. Разделиха се на двойки, излязоха в магазина и тръгнаха към западния изход. Не бързаха. Нямаше причини.
— Той ни махна — каза губернаторът. — Направете нещо!
— Какво? — попита пилотът. — Какво искате да направим? Кого да спрем? Те изчезнаха, вече може да са и в Калифорния.
Губернаторът загряваше бавно, макар да беше по-схватлив от прокурора, който все още бърбореше нещо. Рутинното събрание на неговата партия се беше превърнало във вълнуващо преследване, но с изключително неприятен край. Един от полицаите беше убит пред очите му и нито той, нито хората му можеха да направят нещо. Накрая губернаторът изпсува. Избирателите биха останали шокирани от езика му.
„Полицай-1“ се намираше на моста на река Севърн, като перките му се въртяха бързо, за да го държат над бетонните перила. Лекарят, полицаят Уейвърли и един шофьор, който се оказа доброволен пожарникар, слагаха двете жертви на носилки. Другият шофьор, който беше помагал, сега стоеше до полицейската кола в центъра на локва от собственото си повръщано. Приближи се и една пожарна кола. Други двама полицаи подготвяха пътя, за да пропуснат спрените коли веднага щом хеликоптерът се вдигне. Шосето вече беше задръстено — най-малко на четири мили оттук. Докато се приготвяха за регулирането на движението, дочуха по радиоапаратите си какво се е случило с кола J-19 и нейния шофьор. Двамата полицаи се спогледаха, без да кажат нищо. Думите щяха да бъдат изговорени по-късно.