Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— Тя е бременна, док…
— Забелязахме това — усмихна се Шапиро. — Няма никакви проблеми. Нищо опасно за бременността й.
— Тя е хирург. Ще има ли някакво трайно увреждане?
— О? Не знаех това. Ние не обръщаме голямо внимание на самоличността на пациентите — обясни Шапиро. — Не, не би трябвало да има проблеми. Раната на ръката е голяма, но не е нещо сериозно. Ще заздравее напълно.
Райън кимна, но не смееше да зададе следващия въпрос. Лекарят направи пауза, преди да продължи. „Сега на лошите новини ли идва ред…“
— Дъщеря ви е много болно момиченце.
Джек за малко не се задави. Железният юмрук, който стягаше стомаха му, се поотпусна с един милиметър. „Поне е жива. Сали е жива!“
— Очевидно не си е поставила колана. Когато колата се е блъснала, тя е изхвърчала напред. Много силно. — Джек кимна. Сали обичаше да си играе със закопчалката на колана. „Мислехме си, че е толкова интересна“, с горчивина си припомни Райън. — Е, на двата й крака са счупени пищялките, както и лявата бедрена кост. Всичките ребра отляво и шест отдясно са счупени — класически случай на смачкан гръден кош. Тя не може да диша сама, на респиратор е и с това няма проблем. Пристигна с големи вътрешни наранявания и силни кръвоизливи, сериозни наранявания на жлъчката и далака, както и на дебелото черво. Сърдечната й дейност спря точно когато я докараха тук, вероятно — или почти сигурно — поради липсата на кръв. Веднага възстановихме работата на сърцето и започнахме кръвопреливане, за да компенсираме загубената кръв — бързо продължи Шапиро. — Този проблем също е под контрол. Доктор Кинтър и аз работим върху нея почти от пет часа. Трябваше да махнем далака — това не е проблем. Живее се и без далак. — Шапиро не каза, че далакът е важен за инфекциозната защита на организма. — Черният дроб имаше средно голямо звездообразно разкъсване и нараняване на главната артерия, която подава кръв в него. Трябваше да махнем около една четвърт от черния дроб. Това също не е проблем. Мисля, че отстранихме и проблема с разкъсаната артерия. Смятам, че тя е трайно възстановена. Черният дроб е важен орган. Образуването на кръвни телца и биохимическият баланс до голяма степен зависят от него. Без черен дроб не може да се живее. Ако функциите на черния й дроб се възстановят…тя може би ще оцелее. Лесно оправихме дебелото черво. Отрязахме около тридесет сантиметра от него. Краката й са обездвижени. Ще ги оправим по-късно. Ребрата…е, това ще боли, но не заплашва живота й. Нараняването на черепа е минимално. Предполагам, че гръдният й кош е поел основния удар. Получила е сътресение, но няма признаци за вътрешночерепни кръвоизливи. — Шапиро прекара дланите си по брадясалото си лице.
— Всичко зависи от функциите на черния й дроб. Ако черният дроб продължи да работи, тя вероятно ще се възстанови напълно. Наблюдаваме състава на кръвта й и ще знаем със сигурност какво ще стане след около осем или девет часа.
— Нищо ли не се знае дотогава? — Лицето на Райън се сгърчи в агонизираща гримаса. Железният юмрук отново стегна хватката си. „Тя все още може да умре…“
— Мистър Райън — бавно каза Шапиро. — Зная какво изживявате. Ако дъщеря ви не беше докарана с хеликоптера, то сега щях да ви кажа, че е мъртва. Още пет минути забавяне, и тя нямаше да оцелее. Толкова близо до смъртта се намираше. Но тя е жива и искам да ви уверя, че правим всичко по силите си, за да я запазим. А това, което вършим тук, е най-доброто. Моят екип от лекари и сестри е най-добрият в света и точка. Никой не може да ни излезе насреща. Ако има начин, ще го намерим. „А ако няма — помисли си той, — няма да го намерим“
— Мога ли да ги видя?
— Не — поклати глава Шапиро. — В момента и двете се намират в реанимационната зала. Там е чисто като в операционна. И най-малката инфекция може да бъде смъртоносна за един пациент с травма. Съжалявам, но това може да бъде твърде опасно. При тях има опитна сестра всяка секунда, а само на пет метра от стаите им дежури екип от лекари и санитари.
— Добре — каза Джек, като почти изохка. Облегна главата си на стената и затвори очи. „Още осем часа? Но нямаш никакъв избор. Трябва да чакаш. Трябва да правиш каквото ти кажат.“ — Добре.
Шапиро си тръгна и Джексън го последва, като го спря до асансьора.
— Докторе, не може ли Джек да види дъщеричката си? Тя…
— Не може. — Шапиро залитна към стената и почти се свлече, като изпусна дълга въздишка. — Вижте, точно сега момиченцето, впрочем как се казва то?