Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
В качеството си на първи офицер, пристигнал на мястото на произшествието, Уейвърли взе чантата на жената и започна да търси документи. Предстоеше му да попълни много формуляри и да уведомява много хора. В чантата намери някаква картина, рисувана с пръсти. Погледна към носилката на момиченцето, което поставяха в горния рафт на отделението за пътниците. Лекарят влезе след нея. След по-малко от тридесет секунди Уейвърли почувства по лицето си камъчетата, които вятърът от перките на хеликоптера разхвърля наоколо. Гледаше как хеликоптерът се вдига във въздуха и тихо промълви една молитва за момичето, което беше нарисувало нещо подобно на синя крава. „Хващай се за работа“ — помисли си той. В чантата намери червено тефтерче с адреси. Отвори шофьорската книжка, за да види с коя буква започва името, а след това разгърна и тефтерчето на същата буква. Някой на име Джек, но не беше написана фамилията му. До един от телефонните номера имаше думата „служебен“. Вероятно това е съпругът й. Някой трябва да му се обади.
— „Балтимор“, тук „Полицай-1“. Движа се към „Балтимор“ с евакуирани пострадали на борда.
— „Полицай-1“, разбрано. Разрешавам директно приближаване, преминете наляво на курс три-четири-седем и поддържайте същата височина — отговори диспечерът на международното летище „Балтимор“ във Вашингтон. Цифрата 1501 се виждаше ясно на дисплея пред него, а спешните случаи се ползваха с безусловно предимство.
— Болница „Хопкинс“, „Бърза помощ“, тук е „Полицай-1“, приближаващ с белокожо дете от женски пол, пострадало при катастрофа.
— „Полицай-1“, тук „Хопкинс“. Отклонете се към университета, тук е претъпкано.
— Разбрано. Университет, тук „Полицай-1“, чувате ли? Край.
— „Полицай-1“, тук университетът, чуваме и сме готови да ви приемем.
— Разбрано. Пристигаме след около пет минути.
— Патлак, обажда се Къмингс от портал 3 — каза сержантът по телефона.
— Какво има, сержант? — попита Брекенридж.
— Някакъв тип стои на ъгъла от другата страна на улицата вече четиридесет и пет минути. Странно е. Той не е на територията на академията, но все пак някак странно е.
— Повика ли полицаите? — попита старшината.
— Защо? — попита с основание Къмингс. — Той дори не се е изплюл на улицата.
— Добре, ще ида при него. — Брекенридж се изправи. Пък и му беше скучно. Нахлупи шапката си, излезе от сградата и тръгна на север през района на спалните помещения. Това му отне пет минути, през които отдаде чест на петима офицери и отговори на поздравите на доста повече курсанти. Не понасяше студа. Не помнеше като дете да е прекарвал подобна зима във фермата в Мисисипи. Но пролетта идваше. Пресичайки улицата, поглеждаше крадешком към портала, така че да не бие на очи.
Намери Къмингс, застанал зад вратата в караулната къщичка. Добър сержант беше Къмингс. Морски пехотинец от нов тип. Брекенридж беше добре сложен — с класически тип тяло, като на Джон Уейн. Къмингс беше чернокожо хлапе, бегач, с тяло като на Франк Шортър62. Той можеше да тича цял ден, нещо, което Патлака никога не беше могъл. Но преди всичко Къмингс беше човек, отдал живота си на армията. Разбираше какви са идеите на морската пехота. Брекенридж беше взел младежа под крилото си, предавайки му някои важни уроци. Старшината знаеше, че скоро ще стане част от миналото на морската пехота. Но беше спокоен за бъдещето на армията, защото Къмингс беше това бъдеще.
— Хей, Патлак — поздрави го сержантът.
— Оня във входа ли е?
— Застана там малко след четири часа. Не живее там. — Замълча. В края на краищата той беше само начинаещ сержант без много опит и разговаряше с човек, когото генералите поздравяваха с уважение. — Странно е.
— Е, ще му дадем няколко минути — размишляваше на глас Брекенридж.
— Господи, как мразя да оценявам тестове.
— В такъв случай не бъди строг с момченцата и момиченцата — засмя се Роби.
62
Франк Шортър — известен американски бегач от близкото минало. — Б.пр.