Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
Десантчикът, който играеше ролята си докрай, положи дясната си ръка върху лявото рамо на военния и го стисна бащински. Лявата ръка не се виждаше, но дрехата му се издаде напред и изпълни пространството между тях — в ребрата на офицера вече бе забито дуло на пистолет. Военният замръзна на място, но лицето му изразяваше стоицизъм, въпреки обзелата го паника. Той тръгна напред, изпълнявайки нарежданията на убиеца. Изведнъж направи странно движение и се хвана за слабините, после се съвзе и поклати глава; оръжието отново бе забодено в ребрата му. Трябваше да изпълнява заповедите или щеше да умре на площад „Тянанмън“. Място за компромиси нямаше.
Борн се извъртя назад и сниши тяло, за да завърже връзката на обувката си, като се извини на хората зад себе си. Десантчикът беше проверил задния фланг. Джейсън се изправи. Но къде е той? Къде е имитаторът? Там! Борн с изненада установи, че убиецът е пуснал жертвата си! Но защо? Офицерът, викайки, тичаше сред хората с резки движения и накрая се свлече на земята. Веднага тълпа от любопитни зяпачи се насъбра около тялото му.
Джейсън се втурна напред, чувствайки, че моментът е настъпил. Значи не е било пистолет, а игла, с която човекът е бил прободен. Убиецът се бе справил с един от охраната, а сега вероятно щеше да потърси втори, а после може би и трети. Сценарият, който беше предвидил Борн, се разиграваше пред очите му и тъй като вниманието на убиеца беше заето с откриването на следващата жертва, моментът бе подходящ. Сега! Джейсън знаеше, че може да се справи с всеки, ако му нанесе парализиращ удар в бъбреците, особено ако човекът не го очаква. Борн съкрати разстоянието помежду им. Петдесет стъпки, четирийсет и пет, трийсет и пет… той бързо преминаваше от една група към друга… Свещеникът в черния костюм беше съвсем наблизо. Джейсън се приготви за нападение. Мари!
Войник. Друг войник. Но сега, вместо да използва оръжие, убиецът започна да преговаря. Човекът от охраната кимна и посочи наляво. Джейсън погледна озадачен в същата посока. Нисък китаец в цивилни дрехи, с дипломатическо куфарче в ръка, стоеше в основата на широка каменна стълба, водеща към входа на огромна сграда с гранитни колони, които поддържаха гигантска пагода с характерните извити покриви. Тя беше точно зад Монумента на героите и издълбаната калиграфия над големите порти обясняваше, че е Мемориалът на великия вожд Мао.
Две редици се придвижваха нагоре по стълбата, като пазачите разделяха отделните групи. Цивилният стоеше между двете редици с куфарчето си, символ на власт, и никой не го закачаше. Изведнъж, без никакво предупреждение, високият десантчик сграбчи войникът за ръката и го избута напред. Човекът изпъна гръб, раменете му се извиха назад; отново оръжието беше допряно в гърба му, придружено със съответните нареждания.
Докато наоколо вълнението растеше и хората и полицията се стичаха към покосения военен, убиецът и неговата втора жертва напредваха към цивилния, застанал на стъпалата пред Мемориала на Мао. Той сякаш се страхуваше да направи каквото и да било движение и Борн отново разбра причината. Убиецът познаваше тези хора, те бяха в центъра на елитния кръг, който водеше към неговия клиент, а той не беше никак далеч. Нападението, бързо сведено до обикновен смут благодарение на бързата и ефективна намеса на полицията, даде на имитатора необходимите секунди, за да задържи контрола върху веригата, която водеше до неговия клиент. Войникът щеше да умре при най-малкото неподчинение, а всеки приличен стрелец би елиминирал човека на стълбите с един-единствен изстрел. Убиецът контролираше втория етап и при това положение трябваше да продължи напред. Очевидно клиентът му се намираше някъде вътре в огромния мавзолей и не можеше да знае какво става отвън, нито пък някой би се осмелил да отиде на мястото на срещата, за да предупреди.
Нямаше време за никакви анализи и Джейсън го знаеше. Той трябваше да действа. Бързо. Трябваше да влезе в Мавзолея на Мао Дзедун, да заеме наблюдателна позиция и да изчака, докато срещата приключи по един или друг начин. Отвратителната мисъл, че може да се наложи да защитава убиеца, му мина през главата. Но това беше част от реалността, а единственият плюс за него си оставаше фактът, че имитаторът действа по сценарий, който изцяло съвпада с неговия собствен. А в случай, че срещата протече мирно, въпросът беше единствено в това да проследи убиеца, който тогава сигурно щеше да бъде главозамаян от успеха на тактиката си, и да го хване на площад „Тянанмън“.