Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Не бе получил нищо интересно, но за всеки случай отвори папката ЛИСБЕТ САЛАНДЕР. Пулсът му веднага се ускори, когато видя новия документ с име „МБ2“. Щракна два пъти с мишката по него.
„Прокурор Е. предоставя информация на медиите. Попитай го защо не е споменал нищо за старото полицейско разследване.“
Микаел се замисли учуден над кодираното послание. Какво имаше предвид? Какво старо полицейско разследване? Не можеше да разбере за какво става дума. Дяволска проклетница. Защо ѝ трябва да формулира всяко съобщение като гатанка? След малко създаде нов документ, който нарече „Криптирано съобщение“.
„Здравей, Сали. Адски съм уморен, не съм почивал нито миг след убийствата. Не ми се играе на гатанки. Може и да не те интересува и да не вземаш ситуацията насериозно, но искам да знам кой уби приятелите ми. М.“
Изчака пред екрана. Отговорът „Криптирано съобщение 2“ се появи след една минута.
„Какво ще направиш, ако съм аз?“
Отговори ѝ с „Криптирано съобщение 3“.
„Лисбет, ако съвсем си полудяла, вероятно ще помоля Петер Телебориан да ти помогне. Но не мисля, че ти си убила Даг и Мия. Надявам се и се моля да се окажа прав.
Даг и Мия възнамеряваха да направят известни разкрития за търговията със секс услуги. Хипотезата ми е, че по някакъв начин това е послужило като мотив за убийството им. Но нямам за какво да се хвана.
Не знам какво се обърка между нас, но двамата с теб си говорихме за приятелството веднъж. Аз ти казах, че то се гради на две неща – уважение и доверие. Даже и да не ме харесваш, все още можеш да ми вярваш и да разчиташ на мен. Никога няма да разкрия тайните ти. Няма да разкажа и какво се случи с милиардите на Венерстрьом. Имай ми доверие. Аз не съм твой враг. М.“
Отговорът се забави толкова много, че Микаел изгуби надежда. Но около петдесет минути по-късно на работния му плот се материализира документът „Криптирано съобщение 4“.
„Ще си помисля по въпроса.“
Микаел си отдъхна. Изведнъж съзря лъч на надежда. Отговорът не беше двусмислен. Тя щеше да си помисли по въпроса. За първи път, откакто внезапно изчезна от живота му, отново комуникираше с него. Думите ѝ, че ще си помисли по въпроса, означаваха, че евентуално може и да говори с него. Микаел написа „Криптирано съобщение 5“.
„Добре. Ще те чакам. Но не се бави много.“
МОБИЛНИЯТ ТЕЛЕФОН на криминален инспектор Ханс Фасте зазвъня, докато той се намираше на улица Лонгхолмсгатан, до моста Вестербрун, на път за работа в петък сутринта. Полицията не разполагаше с достатъчно ресурси, за да постави апартамента на Лундагатан под постоянно наблюдение, поради което бяха говорили с един съсед, бивш полицай, да държи жилището под око.
– Китайското момиче току-що влезе във входа – рече съседът.
Ханс Фасте не би могъл да се намира на по-подходящо място. Той направи един забранен завой покрай автобусната спирка, излезе на Хеленеборгсгатан точно пред Вестербрун и продължи по Хьогалидсгатан до Лундагатан. По-малко от две минути след телефонното обаждане вече бе паркирал автомобила си и притичваше през улицата и входа, водещи към сградата във вътрешния двор.
Мириам Ву все още стоеше пред вратата на жилището си и гледаше втренчено разбитата ключалка и полицейските ленти през вратата, когато чу нечии стъпки по стълбите. Обърна се и видя едър мускулест мъж с напорист втренчен поглед. Прие поведението му за враждебно, пусна чантата си на пода и се приготви да му демонстрира уменията си по кикбокс, в случай че се наложеше.
– Мириам Ву? – попита той.
За нейно учудване извади полицейска значка.
– Да – отвърна Мими. – За какво става въпрос?
– Къде сте били през изминалата седмица?
– Отсъствах от града. Какво се е случило? Да не би да е имало взлом?
Фасте се втренчи в нея.
– Ще се наложи да ви помоля да ме последвате до Кунгсхолмен – рече той и постави ръка върху рамото ѝ.
БУБЛАНСКИ И МУДИГ видяха как Фасте ескортира ядосаната Мириам Ву до стаята за разпити.
– Заповядайте, седнете. Аз съм криминален инспектор Ян Бублански, а това е колегата ми Соня Мудиг. Съжалявам, че се наложи да ви приберем по този начин, но бихме искали да ви зададем няколко въпроса.
– Аха. Защо? Онзи там не е особено разговорлив.
Мими посочи с пръст Фасте.
– Опитваме се да се свържем с вас повече от седмица. Можете ли да ни обясните къде се намирахте?
– Да, мога. Но нямам никакво желание да го правя и доколкото знам, това не ви засяга.
Бублански вдигна вежди.
– Прибирам се вкъщи и намирам вратата си разбита и запечатана с полицейски ленти. След което някакъв натъпкан с анаболи мъжкар ме домъква дотук. Може ли да получа обяснение?