Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

– Говорих с Ерика Бергер тази сутрин. Тя ми каза, че се чудели как така още не сме ги посетили, за да разгледаме вещите му.

– Съсредоточихме всичките си усилия върху това да заловим Саландер възможно най-бързо, ето защо все още не знаем почти нищо за евентуалния мотив. Ти можеш ли…?

– Разбрал съм се с Бергер да отида в „Милениум“ утре.

– Благодаря.

В ЧЕТВЪРТЪК МИКАЕЛ СЕДЕШЕ в кабинета си и разговаряше с Малин Ериксон, когато чу някакъв телефон да звъни в редакцията. Зърна Хенри Кортез през вратата и не се замисли повече върху това. В следващия миг обаче регистрира някъде дълбоко в съзнанието си, че звъненето идва от телефона на бюрото на Даг Свенсон. Замлъкна насред започнатото изречение и скочи на крака.

– Спри, не пипай телефона! – изкрещя той.

Хенри Кортез точно бе сложил ръка на слушалката. Микаел претича през стаята. „Какво, по дяволите, бе името…?“

– Агенция за проучвания „Индиго Маркнадс рисърч“. Микаел е на телефона. С какво мога да помогна?

– Ъъ… Здравейте, казвам се Гунар Бьорк. Получих писмо, че съм спечелил мобилен телефон.

– Поздравления! – рече Микаел Блумквист. – Става въпрос за последния модел на „Сони Ериксон“.

– И не трябва да платя нищо?

– Не. Но за да го получите, трябва да се явите на интервю. Извършваме пазарни проучвания и задълбочени анализи за различни компании. Въпросите ще отнемат около час. Ако се съгласите, ще пристъпим към следващия етап, който може да ви донесе печалба от 10 000 крони.

– Разбирам. Може ли да го направим по телефона?

– За съжаление, не. В рамките на проучването ще трябва да разгледате различни емблеми на компании и да ги разпознаете. Освен това ще ви попитаме какъв тип рекламни снимки ви допадат и ще ви покажем различни алтернативи. Ще се наложи да изпратим при вас един от сътрудниците ни.

– Ясно… Как ме избрахте?

– Извършваме този тип проучване два пъти годишно. В конкретния случай се интересуваме от наложили се в професионално отношение мъже във вашата възрастова група. Избрахме регистрационния ви номер случайно.

Накрая Гунар Бьорк се съгласи да приеме един от сътрудниците на „Индиго Маркнадс рисърч“. Съобщи им, че е в болнични и си почива във вилата си в Смодаларьо. Обясни им как да стигнат до нея. Разбраха се да се срещнат в петък сутринта.

– Йес! – възкликна Микаел, след като затвори телефона.

Замахна с юмрук във въздуха. Малин Ериксон и Хенри Кортез се спогледаха учудено.

ПАОЛО РОБЕРТО КАЦНА на летище „Арланда“ в единайсет и половина в четвъртък следобед. Бе спал през по-голямата част от полета от Ню Йорк и за пръв път не усещаше часовата разлика.

Прекара в САЩ цял месец и се нагледа на показни боксови мачове, докато търсеше материал за бъдеща продукция, която смяташе да продаде на „Стрикс Телевижън“. Каза си мрачно, че бе изоставил професионалната си кариера в известен смисъл заради деликатния натиск от страна на семейството, но и защото бе започнал да остарява. Можеше да поддържа форма само ако тренира усилено минимум веднъж седмично. Все още бе известен в боксьорските среди и се предполагаше, че по някакъв начин ще се занимава със спорт до края на живота си.

Получи куфара си от лентата за багаж. Спряха го на митницата и за малко да го приберат за проверка. Един от граничните служители обаче бе по-наблюдателен и го разпозна.

– Здравейте, Паоло. Предполагам, че не носите нищо друго освен боксови ръкавици, нали?

Паоло Роберто ги увери, че не притежава контрабандна стока, така че му позволиха да влезе на територията на кралството.

Излезе в залата за пристигащи и я прекоси в посока към входа за станцията на „Арланда Експрес“, но изведнъж спря и се втренчи в лицето на Лисбет Саландер, която го гледаше от първите страници на вечерните вестници. В първия момент не разбра какво вижда. Чудеше се дали все пак не страда от въздушна болест. След това отново прочете заглавието.

ПРЕСЛЕДВАНЕТО НА

ЛИСБЕТ

САЛАНДЕР

Премести поглед на следващия вестник.

СУПЕРПСИХОПАТКА

ПРЕСЛЕДВАНА ЗА

ТРОЙНО УБИЙСТВО

Приближи се колебливо към „Пресбюрон“ и си купи двата вечерни вестника, както и сутрешните издания, след което влезе в едно кафене и се зачете. Удивлението му растеше с всеки прочетен ред.

МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ се прибра в апартамента си на Белмансгатан около единайсет часа вечерта. Чувстваше се уморен и депресиран. Бе възнамерявал да си легне рано и да се опита да поспи, но не можа да устои на изкушението да пусне лаптопа си и да провери електронната си поща.