Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Микаел си каза, че може би трябва да се свърже с Петер Телебориан и да провери дали той не може да му съдейства по някакъв начин. Но се въздържа. Предположи, че Петер Телебориан ще помогне на Лисбет Саландер, когато му дойде времето – след арестуването ѝ.
Накрая влезе в бокса, наля си кафе в чаша с логото на Партията на модератите и отиде при Ерика Бергер.
– Имам дълъг списък от клиенти на проститутки и сутеньори, които трябва да интервюирам – рече той.
Тя му кимна със загрижено изражение на лицето.
– Сигурно ще ми отнеме една-две седмици да стигна до края на списъка. Включените в него лица са пръснати от Странгнес до Норшьопинг. Ще ми трябва кола.
Тя отвори чантата си и извади ключовете на БМВ-то си.
– Сигурна ли се, че няма да е проблем?
– Естествено. Пътувам с метрото също толкова често, колкото шофирам. А ако изникне нещо спешно, винаги мога да взема колата на Грегер.
– Благодаря.
– Обаче има едно условие.
– Така ли?
– Някои от тези фигури са изключително брутални. Ако възнамеряваш да обвиниш сутеньори в убийството на Даг и Мия право в лицето, то искам да вземеш това и винаги да го носиш в джоба на сакото си.
Тя постави флакон със сълзотворен газ на бюрото.
– Откъде го имаш?
– Купих го в САЩ миналата година. Да не мислиш, че ще обикалям наоколо съвсем сама по нощите без каквото и да било оръжие?
– Ще се вдигне голяма врява, ако го използвам и вляза в затвора за незаконно притежание на оръжие.
– По-добре това, отколкото да ми се наложи да публикувам некролога ти във вестника. Микаел, не знам дали го разбираш, но понякога наистина се притеснявам за теб.
– Така значи.
– Не се страхуваш да поемаш рискове и си толкова самонадеян, че никога не се отказваш, дори когато вършиш глупости.
Микаел се усмихна и върна спрея с газ на Ерика.
– Благодаря за загрижеността, но нямам нужда от него.
– Мике, настоявам.
– Разбирам, но вече съм взел мерки.
Пъхна ръка в джоба на сакото си и извади един флакон. Това бе сълзотворният газ, който откри в чантата на Лисбет Саландер и вече носеше със себе си.
БУБЛАНСКИ ПОЧУКА на вратата на кабинета на Соня Мудиг и се настани на стола за посетители пред бюрото ѝ.
– Компютърът на Даг Свенсон – рече той.
– И аз мислих по този въпрос – отвърна му тя. – Нали се опитах да възпроизведа събитията от последното денонощие на Свенсон и Бергман. Все още има някои празноти, но Даг Свенсон не е бил в редакцията на „Милениум“ през въпросния ден. За сметка на това обаче е обикалял из града и в четири часа е срещнал свой бивш съученик. Става въпрос за случайна среща в кафене на улица Дротнинггатан. Съученикът му свидетелства, че Даг Свенсон определено е носел компютър в раницата си. Видял го е с очите си и дори е изкоментирал.
– А след убийството му към единайсет часа компютърът вече го няма в апартамента му.
– Правилно.
– Какъв извод трябва да си направим?
– Може да се е отбил още някъде и по някаква причина да е оставил или забравил компютъра си там.
– Каква е вероятността за това?
– Не особено голяма. Но може да го е оставил за ремонт. Възможно е също така да работи и на друго място, за което не знаем. В миналото например е имал офис под наем в едно бюро за журналисти на свободна практика край площад Санкт Ерик.
– Добре.
– Не е изключено и убиецът да е взел компютъра със себе си.
– Според Армански Саландер много я бивало с компютрите.
– Така е – кимна Соня Мудиг.
– Хм. Теорията на Блумквист е, че Даг Свенсон и Мия Бергман са убити заради разследването, върху което работи Свенсон. И което трябва да се намира в компютъра.
– Малко сме поизостанали. Три жертви на убийство водят след себе си толкова улики за проследяване, че не можем да смогнем, но все още не сме претърсили основно работното място на Даг Свенсон в „Милениум“.