Сянката на Бога

Повечето ФБР-агенти бяха по спалните и пребъркваха чекмеджетата. Ласитър и Риордан минаха през стаите, търсейки Драбовски. Накрая го намериха.

Той разглеждаше съдържанието на едно чекмедже в стая, чиято единствена мебелировка бе матрак и лампион. До матрака се мъдреше буркан „Силвадин“, а кошчето за боклук бе пълно с бинт.

— Това е стаята му — позна веднага Ласитър.

Драбовски погледна през рамо:

— Изпуснахме го — каза той.

— Малшанс — обади се Риордан.

— Трябва да видите банята от другата страна на хола — въздъхна Драбовски. — Истинска полева болница. Тя изглежда добре се е грижила за него.

— Мога ли да задам един въпрос? — проговори Ласитър.

Драбовски го погледна и сви рамене.

— Как този шибаняк се е измъкнал?

Драбовски поклати неодобрително глава:

— Подобен речник е неуместен — троснато отбеляза той.

— Нали е бил под наблюдение? — нападна го Ласитър. — Как, по дяволите, е успял да се измъкне, след като вашите хора са седели едва ли не на прага?

— Не е бил под наблюдение! — отговори Драбовски.

— Глупости! — не се сдържа Риордан.

— Видяхме снимка с телеобектив — напомни Ласитър.

— Снехме наблюдението снощи.

— Какво? — ахна Риордан.

— И чий гениален мозък го измисли? — попита Ласитър.

— Моят — отговори Драбовски.

Ласитър и Риордан се спогледаха.

— Том, за Бога — поклати глава Риордан, — защо си решил, че това е добър ход?

— Защото това тук е село! — изкрещя Драбовски. — Ако изобщо сте забелязали тази подробност! Половин дузина хора непрестанно влизаха и излизаха от къщата, а микробусът отсреща беше като… звездолет! Не исках да го изплаша, окей?