Сянката на Бога

— Мисля, че ще я изпишат от болницата чак следобеда.

— Каква болница?

— Според мен „Сибли“. — Понеже видя, че Ласитър нищо не разбира, Мъри поясни: — Нещастен случай.

— Какъв нещастен случай?

Мъри извъртя очи към тавана:

— Имало някакво празнуване… Не знам за какво точно става дума. Но, както се разбра, тя отворила бутилка шампанско… и… се простреляла в окото.

Ласитър бе смаян:

— С какво?

— С тапата.

— Ти се шегуваш!

— Знам какво си мислите: такова нещо може да се случи само на юпи35, но… според мен работата е доста сериозна. Майк каза, че е трябвало да й сложат упойка, за да не си мърда окото. Безпокоят се за ретината.

— Кога се случи това? — невъзмутимо се осведоми Ласитър.

— Петък вечерта — отговори Мъри, махна отчаяно с ръка и затвори вратата зад себе си.

Ласитър остана на мястото си, разглеждайки предметите по бюрото си в търсене на нещо подходящо, което да хвърли. Не нецукето36, не и скарабеите — с тях не можеше да се раздели. Може би телбода или ролката скоч. Или ножиците! Ножиците щяха да свършат добра работа.

Не хвърли нищо. Стана и забравил за бастуна, закуцука към стаичката на Фреди — кутийка два на два метра, където първото нещо, което се забелязваше, бе огромен плакат обява на „Метрополис“ на Фриц Ланг.

— Шефе!… Добре дошъл обратно!

— Благодаря — изсумтя Ласитър и дръпна един стол. — Разполагаш ли с минутка? — Когато Фреди се облегна, скръсти ръце и демонстративно зачака, Ласитър продължи: — Имам нещо, което трябва да свършиш днес. Веднага!

— Чу ли за Джуди?

Ласитър кимна:

— Да, и по тази причина съм тук. Изпратих й бележка през уикенда. Предполагам, не я е получила.

— Мисля, че си прав.

— Мъри знае как да се добере до всичко. Кажи му, че искам да изтегли писмо от две страници, което съм й изпратил на… — Ласитър пресметна наум: — Трябва да е било петък вечерта.

— Окей.

— Когато го вземеш в ръцете си, искам да забравиш за всичко останало, което са ти възложили! Задачата ти се състои от две части: там има списък от женски имена… мисля тринайсет на брой… с които трябва незабавно да се свържем, и второ, искам пълна справка за учен на име Барези — книги, статии, до каквото се добереш.

Фреди кимна:

— Разбрах. Но… кое от двете е по-важно?

— Жените.

— Тогава ще възложа на момчетата от архива да започнат работа по справката, а с жените ще се заловя сам.

Ласитър му благодари и се върна в кабинета си. Искаше да се обади на Джуди, но преди това трябваше да се чуе с Риордан. И да позвъни в „Акила“.

Остави съобщение на телефонния секретар на детектива, молейки го да му позвъни при първа възможност, и след това набра номера на пансиона.

— Pronto?

— Хю?

— Не, Найджъл е.

— Найджъл, обажда се Джо Ласитър.

— О… — дълга пауза. — Как си?