Сянката на Бога

Накрая все пак звънна с неудоволствие и когато лично Тери отговори на обаждането му, се опита да му обясни накратко:

— Имам един изпълнителен директор във Вашингтон — цивилно лице, без семейство, на трийсет и пет…

— Държавен служител?

— Не. Както и да е, наскоро е имало доста сериозни заплахи срещу живота му…

— Като?

— Стреляли са по него.

— Значи наистина са сериозни.

— Така че сметнахме за добре…

— Кой е клиентът? — прекъсна увъртанията му Тери.

— Аз.

Дълго мълчание. Накрая Тери проговори:

— Е, това вече са лоши новини — убият ли те, губя един от най-добрите си клиенти. — Отново замълча. — Ето какво — каза след малко той, — пращам ти Бък. Той е от дискретните, ще ти хареса.

— Това Бък Долара ли е, или Бък Елена38?

— Много смешно. Ще дойде в офиса ти към шест, а дотогава ще изпратим и някой у дома ти, за да огледа. Междувременно, мисля, че е добре да преспиш поне тази нощ в хотел. С Бък, естествено.

Ласитър си промърмори нещо, след което каза:

— Добре, да се надяваме, че ще ми хареса.

Тъкмо свърши разговора и факсът забръмча. Ласитър отиде да види какво получава. Първо излезе знакът на „Услуги“. Следваше заглавие: „Уилямс, Мари А.“ С възхищение видя, че това е докладът за кредитната история, който бе поискал, и че включва както рождената й дата (8 март 1962), така и номера на социалната й осигуровка.

С името, адреса, рождената дата и номера на социалната осигуровка той можеше да получи достъп до банкови сметки, медицински картони, договори за ипотека, данъчна документация… Дори само номерът на социалната осигуровка бе ключ за много информация. Първите три цифри казваха къде е роден притежателят, което на свой ред можеше да му помогне в издирването.

Издърпа „Открити източници“ от лавицата и намери главата за структурата на номера. Там имаше таблица, в която срещу числото 146 стоеше щата Мейн. Прибра книгата и съсредоточи вниманието си върху съдържанието на отчета. Веднага забеляза няколко странни неща.

Първо, кредитната й история бе безукорна: нямаше нито забавяния на плащанията, нито чекове без покритие. Нито един случай. Това само по себе си бе необикновено, но още по-странно бе, че кредитната й история започваше от 1989-та година. Това означаваше — ако рождената й дата бе правилна, — че Мари бе плащала в брой до двайсет и шест годишна възраст, когато „Американ Експрес“ й бе издала „платинена карта“. Имаше и две визи, издадени горе-долу по същото време — и двете с огромен кредитен лимит.

Как е възможно това, питаше се Ласитър. Откъде се бе появила тази жена?

И къде бе изчезнала? Валидността на кредитните карти бе изтекла през 1991-ва, след което банковите й сметки бяха закрити по едно и също време. И оттогава досега нищо. Никакви ипотеки, никакви гаранции с имущество срещу банкови заеми… Просто беше изчезнала.