Сянката на Бога
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-165-1
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на Бога». Краткое содержание книги:
Ласитър посегна, без да гледа, към стоящия на пода компютър, търсейки ключа на захранването. Не го намери веднага и като погледна надолу, видя причината: компютърът бе преместван, не много, но забележимо. Виждаше се следата в килима на старото място, където тежката метална кутия бе стояла повече от година. Сега бе изместена на един пръст встрани.
Халюцинираш, каза си Ласитър. Сигурно си го забравил включен, преди да тръгнеш за Италия. Това обясняваше всичко.
Само дето не беше истина. И той го знаеше.
— Ей, Джо!
— Какво се е случило с теб?
— Добре дошли обратно, мистър Ласитър!
— Радвам се да те видя пак.
Възклицания и поздрави, усмивки и погледи, докато Ласитър вървеше към убежището на собствения си кабинет. Щом се добра до него, хвърли палтото и бастуна си на дивана, взе слушалката на интеркома и каза на секретарката си:
— Виж дали Мъри Фримо е тук.
— Компютърният специалист ли?
— Да.
— Ще проверя, но имате към петдесет обаждания и…
— Хубаво… Първо ми докарай тук Мъри.
Две минути по-късно Мъри влезе в офиса му с чаша кафе в ръката и разтревожен поглед в очите.
— Какво има? — попита го Ласитър.
— Никога досега не съм идвал в кабинета ви.
— Така ли? Седни…
— Окей, но…
— Какво?
— Не знам… Ще ме уволнявате ли?
— Не.
— Добре — каза Мъри и се стовари успокоено на стола. — Защото съвсем наскоро си купих „Камри“.
— Поздравления. Сега ме чуй: опасявам се, че някой е влизал у дома, докато бях извън страната.
Мъри се намръщи:
— Мислех, че имате алармена система.
— Имам. Някак са я заобиколили.
— Заобиколили? — възкликна Мъри.
— Да.
Мъри помисли и попита:
— Взели ли са нещо?
— Не. Поне не съм забелязал. Но… предполагам, целта им е била да проникнат в компютъра ми.
— Така-а — кимна Мъри.
— Проблемът е… Не виждам как би могло да стане. Нали използвам парола…
— Паролите са слаба работа.
— … и освен това всичко, което искам да остане тайна, е зашифровано.
— Какво използвате? — скептично попита Мъри.
— N-cipher.
— Добра програма.
— Значи… не са успели да прочетат нищо, така ли?
Мъри сви рамене.
— Не знам. Забелязахте ли нещо друго?
Ласитър помисли.
— Не бих казал, че… — започна неуверено той. — Всъщност…
— Какво?
— Мисля… че компютърът ми е преместван.
— Защо мислите така?
— Защото… Ами просто защото не беше на същото място… Наведох се да го изключа и установих, че е на един-два пръста от мястото, където е стоял преди.
Мъри отново кимна и каза:
— Възможно е да е носен на чистачи.
— Какво!?
— Предполагам, че са демонтирали харддиска от кутията. Копирали са съдържанието и са го върнали обратно. Ако са направили така, паролата е безполезна, защото е в сектора за начално зареждане.
— А зашифрованите файлове?
Без да скрива съжалението си, Мъри каза:
— Зависи. Къде криете паролата си: на дискета или на харддиска?
— На харддиска.
— Голяма грешка — примижа Мъри.
— Значи са извлекли всичко?
— Вероятно.
Ласитър простена. Мислеше си за всички съобщения, които бе изпратил на себе си като електронна поща, списъците с жените, подложени на различните процедури в клиника „Барези“, поръчките за Джуди и така нататък. За щастие тези съобщения бяха изпратени от преносимия му компютър и понеже още не ги бе изтеглил, значи все пак бяха съхранени.
— Изпитвате облекчение? — изненада се Мъри.
Ласитър кимна:
— Изпратих електронна поща от Италия. Ставаше дума за деликатни неща. — Мъри отклони поглед. — Какво!? — стресна се Ласитър. — Какво има?
Мъри поклати глава.
— Вероятно са се добрали и до тях.
— Какво?! Как?! Това е невъзможно!
— Не съвсем. Нека си изясня нещо. Когато се включвате в Интернет, какво правите?