Венец от трева (Част I: Предсказанието)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част I: Предсказанието)». Краткое содержание книги:
— Тя е от малкото жени, които са способни да мислят самостоятелно, освен това се е омъжила за представител на най-нетрадиционно мислещия клон сред Юлий Цезарите. Ще спечелим на своя страна Аврелия, в това не бива и да се съмняваш. А чрез нея ще се свържем и с Луций Декумий.
В този миг някой леко почука на вратата. Беше Юлия, която влезе, облечена в най-ефирната ленена рокля, която човек можеше да си представи. Харесала си я беше в Кос и сега я носеше, за да подчертава тена си.
— Скъпи Марк Ливий — зарадва се тя на гостенина и като застана зад стола му, нежно го прегърна и го целуна по бузата. — Няма да те разплаквам с женски истерии, само искам да знаеш, че съжалявам за случилото се с теб. Бъди сигурен, че винаги си добре дошъл в този дом.
В присъствието на домакинята имаше нещо крайно успокоително, в очите й се четеше искрено съчувствие, затова изведнъж Друз си даде сметка, че Юлия поне донякъде е успяла да прогони мъката му. Пое ръката й в своята и благоговейно я целуна.
— Благодаря ти, Юлия.
Тя се разположи на стола, който Рутилий Руф стана специално да й донесе от другия край на стаята, и прие чашата разредено вино, която мъжът й поднесе. Личеше си, че не се стеснява от тази изключително мъжка компания, нищо че темата, която те обсъждаха, беше по-скоро неприятна.
— Предполагам, говорите за лекс Лициния Муция? — подхвърли тя.
— Точно така, мел — погледна я влюбено Марий, който напоследък се беше привързал към жена си повече, отколкото дори след сватбата им. — Тъй или иначе, повече нямаме какво да си кажем по въпроса. Да знаеш, че и ти ще си ни необходима, но ще ти обяснявам по-късно.
— Ще сторя всичко, което ми е по силите! — обеща Юлия и като докосна Друз по ръката, прихна да се смее. — Марк Ливий, знаеш ли, че всъщност донякъде ти беше причина да се върнем толкова скоро от пътешествието си?
— Как бих могъл да бъда? — чудеше се той.
— Вината е само моя — обясни му Рутилий Руф, който доволно се закиска.
— Твоя е и още как — сопна му се Юлия и го стрелна с поглед. — Чичо ти, Марк Ливий, ни писа миналия януари в Халикарнас специално да ни съобщи, че племенницата му била изгонена от мъжа си заради изневяра, понеже била родила червенокосо момченце!
— Това си е самата истина — не се сдържа да се усмихне Друз.
— Да, но работата е там, че той има и друга племенница — Аврелия. А навярно не знаеш, че в семейството се носеха разни клюки за приятелството й с един червенокос приятел, който сега служи като висш легат на Тит Дидий в Испания. Затова, като прочетохме двусмисленото послание на чичо ти, мъжът ми реши, че може да става дума единствено за Аврелия. Аз обаче, убедена, че Аврелия никога не би се впуснала в подобна авантюра с Луций Корнелий Сула, бях готова да заложа главата си и затова настоях веднага да се приберем у дома, за да разберем каква е цялата работа. Когато пристигнахме, за мое облекчение се оказа, че става дума за друга племенница! Публий Рутилий ни извъртя страшен номер — засмя се отново Юлия.
— Липсвахте ми — оправда се Рутилий Руф, без да се чувства ни най-малко гузен.
— Семейството — намеси се Друз в разговора — може да се окаже голяма напаст. Но трябва да призная, че като зет Марк Порций Катон струва много повече от Квинт Сервилий Цепион. И Ливия Друза е щастлива с него.
— Значи всичко е свършило добре? — зарадва се домакинята.
— Да — кимна той. — Всичко свърши добре.
През цялото време между първото обсъждане на лекс Лициния Муция, неговото приемане от Сената и най-накрая почти единодушното му гласуване в трибутните комиции Квинт Попедий Силон се бе намирал в движение. Затова трябваше да пристигне чак в Бовианум и да се срещне с Гай Папий Мутил, за да научи за новоприетия закон.
— Значи война — заключи той с привидно спокоен глас.
— Страхувам се, че да, Квинт Попедий.
— Трябва незабавно да свикаме на събрание всички съмишленици от останалите народи.
— Вече съм пратил да им съобщят.
— Кое ще е мястото?
— Там, където никой римлянин не би помислил да си пъха носа — отговори Папий Мутил. — Грументум след десет дни, броени от днес.
— Прекрасно! — зарадва се Силон. — Вътрешността на Лукания е област, за която римляните дори не се сещат. Доколкото знам, в радиус от цял ден път около Грудентум няма нито римски вили, нито латифундии.
— И което е по-важно, в града не живеят никакви римски граждани.
— Ами ако случайно се появят римляни — пътници? — не искаше да пропусне никоя подробност Силон. — Как ще се отървем от тях?