Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
Ал Шидиак седна. В очите му се бореха страх и гняв. „Усилиш ли гнева — помисли Рандал, — ще изостриш страха.“
— Нямате никакво право да постъпвате така, мистър Грант.
— Но го правя. Или не си забелязал? — Тонът на Рандал беше оскърбителен.
— Нямате заповед. Аз имам права.
— Вече никакви. Току-що ги суспендирах. — Рандал остана прав. Разпитващият трябва винаги да е по-високо от арестанта. Основно правило.
— Аз съм чужд поданик. Имам право на контакт с моето консулство.
— Давай. Щом си сигурен, че имаш добри връзки в Дамаск, и то на по-високи места.
— Какво искате да кажете с това „връзки“? — Ал Шидиак изпадаше в паника. Чувстваше се парализиран и бързо губеше ориентация. Това не можеше да се случи в неговия собствен апартамент. Какво си въобразяваше този американец? Какво искаше?
— Искам да кажа хора, които могат да обяснят на сирийското разузнаване естеството на връзките ти с ЦРУ и които могат да се позоват на обширното ти досие при нас и на работата ти за нас в Сирия.
— Вие грешите. Няма такова досие. Никога не съм работил за ЦРУ. Сбъркали сте адреса. — Това беше невъзможно, всичко трябваше да си има граници. Не се намираше в баасистка Сирия, все пак тук беше Америка.
— Защо си толкова сигурен, доктор ал Шидиак? Какво знаеш? Какво знаеш ти за това какво можем и какво не можем да направим? Нищо не знаеш. Твоето досие се изготвя в същия този момент.
— Не можете да ме уплашите. Нямам какво да ви кажа. Вашите собствени закони ми гарантират известни права. Вие давате отчет за дейността си. Не сте над закона. Никой не е над закона. — Американецът блъфираше, опитваше се да го сплаши, за да проговори. А ако проговореше, ако му кажеше това, което знаеше, би станало по-лошо, много по-лошо.
— Ще се изненадаш, ако узнаеш какво можем в интерес на националната сигурност. А ти си заплаха за тази сигурност. Законът не ти гарантира нищо. — Рандал направи пауза, после продължи: — Само след минута, доктор ал Шидиак, ти ще започнеш да говориш. И ще ми дадеш информация, същата, която вече исках от теб. Повярвай ми, ще го направиш.
— Не се страхувам от вас, мистър Грант. Вие превишавате пълномощията си. Нямам какво да ви кажа. — Ал Шидиак си възвръщаше самочувствието. Това беше блъф, чист блъф. Ако този американец възнамеряваше да предприеме нещо, вече би го направил — не би си губил времето да го заплашва. Даже не бе вдигнал ръка да го удари, не беше и говорил за насилие. Тук имаше закон. Това беше Америка. Той бе в безопасност.
— В такъв случай, доктор ал Шидиак, позволи ми да ти кажа какво ще ти се случи. Моля, слушай внимателно, нямам намерение да повтарям. Сега ще вдигна телефона и ще набера един номер. Телефонът ще звънне три пъти и след това ще затворя. След пет минути пред сградата ще се появи кола. Тя ще има тъмни стъкла и фалшив регистрационен номер. Официално тя не съществува. Четирима мъже ще се качат в този апартамент. Пазачът няма да ги спре — ще бъде предупреден своевременно по телефона. Той даже няма да ги забележи. Четиримата мъже ще те придружат до колата и никой няма да ги спре. Ако се опиташ да се обадиш на пазача, с удивление ще установиш, че той е ослепял и оглушал. Ще те закарат до едно здание извън Ню Йорк и ще те вкарат вътре. Сградата е висока, сива, без прозорци и с много дебели стени. Подобно на колата и тя официално не съществува. Нищо не може да се чуе иззад тези дебели стени, особено пък писъците на хора, изпитващи болка. Ще те вкарат в една малка стая, много малка стая, без прозорци, без лампа. В нея няма нищо, ама съвсем нищо. Никой няма да дойде. Никой няма да ти донесе храна и вода. Никой няма да говори с теб. Ще те оставят там за ден, или три дни, или седмица, а може и за по-дълго. Но на теб ще ти се стори още по-дълго. И когато накрая дойдат, а те ще дойдат — ти ще си загубил представа за времето, ще бъдеш объркан, отчаяно ще искаш да говориш. Тогава ще поговорят малко с теб. Ще ти дадат малко храна и вода. И после ще те върнат в същото малко тъмно помещение. Процедурата ще продължи, докато не им кажеш всичко или докато не умреш. Всъщност вече няма никакво значение, нали вече ще си попаднал там. И никога няма да излезеш оттам. По същото време други ще са занесли паспорта ти в едно друго здание, този път в Ню Йорк Сити. Утре на паспорта ти ще има печат за излизане от летище „Кенеди“ и печат за влизане в Кайро. Ще има и запис, че си ангажирал директен полет за там. Ще има и записи за отпътуването и пристигането. След три дни твоят паспорт ще бъде намерен в една пуста алея близо до хотел „Хилтън“. Ще има регистрация на пребиваването ти в хотела. Полицията в Кайро ще проведе разследване, но няма да намери тялото ти. Това не е нещо необичайно. Когато приятелите ти евентуално започнат да те търсят, ще им бъде казано какво се е случило. И след още малко ще платят за едно късо съобщение във вестниците. Разбираш ли ме сега, доктор ал Шидиак? Разбираш ли какво можем и какво не можем?