Последният убиец

Рандал слушаше в захлас. Осъзнаваше, че за пръв път чува истината за групата, която бе преследвал толкова дълго. Беше приключил с хипотезите. Край и на догадките — вече знаеше името, историята, целите и личността на лидера им. Нямаше повече да преследва фантом, а нещо материално, което щеше да проследи до леговището му и ако можеше, да унищожи.

— Това е всичко, което зная, мистър Грант — обобщи ал Шидиак. — Разбира се, има повече подробности. Ще ги намерите в тези папки. Но основните факти са тези и аз току-що ви ги дадох. Нищо не ми е известно за местопребиваването им, освен това, че главната им квартира е още в Иран, нито пък мога да ви кажа нещо за организацията им, лидерите или дейността им в момента. Казах ви всичко, което зная. Трябва да ми повярвате.

— Вярвам ви — каза Рандал, — но не разбирам защо се бояхте да ми кажете всичко това?

Ал Шидиак отново пребледня. Отмести поглед от Рандал и не отговори. Американецът го погледна. Страховете на мъжа не го вълнуваха. Но трябваше да знае причината.

— Вие сте се срещнали с тях — заяви Рандал. Това беше твърдение, а не въпрос. — Тук, в Ню Йорк. Съвсем скоро.

Ал Шидиак не каза нищо, но Рандал чувстваше, че е прав.

— Защо дойдоха при вас? — попита той. — Какво искаха? Защо се разкриха толкова леко пред вас?

Ал Шидиак затрепери, после заговори с безизразен уморен глас.

— Беше един мъж. Дойде във фондацията в началото на този месец и поиска да ме види. Каза, че е дошъл от Иран по поръчение на имам Хасан и че е изпратен да се погрижи за интересите на иршадитите в тази страна. Каза, че американското правителство се е заинтересовало от делата на тяхната секта и че те не желаят да му бъде давана никаква информация. Допускаше, че някой може да дойде във фондацията и да започне да задава въпроси. Ако това се случело, аз не трябвало да казвам нищо, а да отричам, че зная нещо за тази група. В противен случай… — Той млъкна.