Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
— В противен случай? — подкани го Рандал, макар че се досещаше за отговора.
— В противен случай ще ме убият. И семейството ми в Сирия. Те знаят кой съм и къде да ме намерят. Имат хора навсякъде. Няма къде да се бяга.
— Иранец ли беше този мъж?
Ал Шидиак кимна.
— Да. На около четиридесет, може би и по-възрастен. Молла. Беше облечен в черно, безрък. С дървена протеза на дясната ръка. Беше почти преди месец, но аз все още виждам лицето му, щом затворя очи. Никога няма да забравя това лице.
— Знам — каза Рандал с едва доловим глас. — И аз съм го виждал.
Настъпи тишина, нарушавана само от нежното тиктакане на часовника върху бюрото на ал Шидиак. Рандал се изправи. Беше време да си ходи. Взе папките и протегна ръка на ал Шидиак. Враждебността между тях, предизвикана от страха, бе изчезнала. Студена официалност бе заела мястото й. Стиснаха бегло ръце и Рандал излезе. Вратата на апартамента се затвори и той чу как ключалката изщрака.
Рандал слезе по стълбите във фоайето. На смяна беше още същият пазач. Рандал погледна часовника си и видя, че е почти три. Имаше още доста неща за вършене до довечера. Помоли пазача да извика такси по телефона. Само след минути едно АВС такси се появи отвън.
Щом таксито тръгна, телефонът върху бюрото иззвъня. Пазачът вдигна слушалката.
— Джонсън — обади се гласът от другия край, — тук е доктор ал Шидиак. Току-що видях една кола да потегля. Моят посетител ли беше това?
— Да, сър. Извиках таксито преди минути.
— Благодаря, Джонсън. Можеш ли да ми кажеш от коя компания?
— АВС, сър. Има нещо нередно ли?
— Не, всичко е наред. Случайно да имаш номера им?
— Да, сър — 4-9-2-4 4–4.
— Благодаря, Джонсън.
Ал Шидиак затвори, поколеба се, но само за момент, и отново вдигна слушалката. Набра и един глас се обади почти веднага.
— АВС такси, добър вечер.
— Казвам се ал Шидиак и живея в блока „Дакота“ на Седемдесет и седма улица. Един мой познат си тръгна оттук преди няколко минути с една от вашите коли и току-що се сетих, че не го попитах къде е отседнал. Не можете ли да ми кажете накъде е тръгнал? Не е ли съобщил вашият шофьор дадения адрес?
— Вижте, ние не правим такива справки.
— Прекрасно ви разбирам. Вие сте съвсем коректни. Но това е ужасно важно. Имаме уговорена много важна среща. Замесени са много пари. Не можете ли просто като изключение да нарушите правилата? Имате името и адреса ми. Можете да проверите при пазача долу, ако искате.
— Няма нужда, сър. Записах си името ви. Вашият приятел поиска да бъде закаран до хотел „Челси“ на Западна Двадесет и трета улица.
— О, благодаря ви. Значи хотел „Челси“.
Същата вечер Рандал взе документите си от Яков. Изглеждаха му перфектни, но истинската проверка щеше да стане на летището в Техеран. Вече беше ангажирал място на самолета за Лондон тази вечер в десет часа и възнамеряваше да напусне Англия на другата сутрин на път за Иран.
Когато се върна в хотела, Фереще го очакваше, за да се сбогуват. Беше бледа и мълчалива. Той й разказа за ал Шидиак и за това, което той му бе казал за имам Хасан и групата му. Тя го слушаше, но думите му не й говореха почти нищо. Не можеше да мрази една абстракция, а те все още бяха точно това за нея. Тя ги бе видяла и бе избягала от тях, но все още не можеше да повярва в съществуването им, даже и когато Рандал им даде име и минало. Тя бе говорила с Горман и Стрейкър и бе видяла Питър Рандал да убива веднъж в ателието на Устър Стрийт и веднъж на леда близо до къщата на Ростоворовски. Можеше да повярва в онези неща: в Стрейкър и Рандал и в Горман, умиращ под леда. Но тези, другите, бяха само сенки, които беше мярнала веднъж с крайчеца на едното си око. Тя се страхуваше от тях и копнееше тази история да е приключена, но те не бяха съвсем реални за нея. Тя се страхуваше и от Рандал, но не за себе си, а защото той бе принуден да върши неща, които тя не можеше да разбере. За него нейните сенки бяха реалност и тя се боеше, че чрез него те могат да станат реалност и за нея. Страхуваше се от неговата омраза и от силната му воля. Когато той си тръгна, тя остана още дълго, без да помръдне. Страхуваше се и за него, и за себе си. Не можа да заспи тази нощ.