Лавина от убийства
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лавина от убийства». Краткое содержание книги:
— Все още не съм оттеглил заповедта, както много добре знаеш.
— Тогава отивам да се видя със сводника на Диди, с приятелите, враговете и познатите й. — Замълча и изви вежди. — Много по-лесно щеше да е, ако имах значка — нацупи се тя.
— Не я чакай от мен, Дилия. Не предизвиквай късмета си.
Бурята връхлетя Холоуман със стихийни ветрове посред нощ. Сгушен в леглото, притиснат към гърба на Дездемона, Кармайн се събуди, когато чу как проливният дъжд барабани по прозорците, вдигна глава, ослуша се, след това се отпусна отново с въздишка. Нямаше надежда бурята да забави пътуването на директорите от „Корнукопия“ до Цюрих. До утре следобед щеше да отслабне.
— Ммм? — измърмори Дездемона.
Кармайн погали гърдите й.
— Просто буря. Спи.
— Нищо страшно, само градината е съсипана — рече Дездемона на следващата сутрин, докато слагаше гумените ботуши в пералното помещение. — Надявах се да отгледам плачеща череша, но един клон я е смазал. Домът ни е изложен на всички стихии.
— Не можеш да имаш всичко, любима. — Кармайн облече сакото и прерови джобовете на дъждобраните. — Ще вали през целия ден, така че не извеждай Джулиън. Ако ти трябва нещо от магазина, обади се на някого.
Студен дъжд намокри лицето му, докато мина по пътеката до гаража, който беше на самия Ийст Съркъл и затова нямаше топла връзка с къщата. Вътре в гаража свали дъждобрана, преди да се качи във феърлейна; щеше да го остави в подземния паркинг, за да е сух. Щом запали, пусна полицейското радио и се заслуша. Нищо особено, откъслечни фрази с неразбираеми цифри и номера, така че единствено полицаите да разберат за какво става въпрос. Де да беше така, помисли си и даде газ. Дали да не се отбия да видя самолета на „Корнукопия“? Няма да съобщавам по радиото. Прекалено много хора са се научили да подслушват и дори не им е нужно любителско радио.
Малкото летище на Холоуман бе оградено с телена ограда от западната страна към пристанището, която бе отчасти запусната индустриална зона и отчасти действащи фабрики. Между него и непрекъснато бучащата магистрала 1–95 бяха натрупани варели с какви ли не видове гориво от авиационен газолин до дизелово гориво и нафта, използвана за отопление. Вместо да поеме по магистралата за краткото пътуване, Кармайн мина покрай доковете, варелите с гориво и излезе пред отворената порта на летището, за да спре на паркинга. Пресече го, зави зад паянтовата постройка, която пътниците използваха за терминал, и видя самолета. Оказа се съвсем малък, безупречно бял, с логото на „Корнукопия“ на опашката.
Някой почука на прозореца и Кармайн трепна. Кори отвори вратата и седна. От дъждобрана му течеше вода.
— Мокър си, Кори!
— Навън вали, Кармайн! Извинявай, но трябваше да скрия някъде колата си. Единствената възможност бе да притичам под дъжда. Сетих се, че ще наминеш, за да огледаш самолета. Какво ще кажеш? Да се натъпчеш в това чудо е като да се завреш в туба паста за зъби. Май пътниците няма да могат да се изправят свободно вътре, въпреки че, ако застанат на пътеката, може и да успеят. Аз предпочитам влаковете.
— Това е мощна машина, Кори. Могат да плюят на селяните. Цяла нощ ли стоя тук?
— Не се наложи. Нямаше как да излетят в тази буря. Може и днес да не излетят, ако дъждът не спре.
— Какво се надяваш да откриеш? — полюбопитства Кармайн.
Дългото, мургаво лице с остри черти се разкриви, тъмните очи се присвиха.
— Де да знам! Просто имам някакво чувство, шефе. Има нещо в дъжда, вятъра, в пръските откъм морето. Наистина не знам.
— Ще пратя някой да ти донесе сандвич с бекон и термос кафе. Ще бъде в немаркиран автомобил, до хангара — обеща Кармайн. — Следвай инстинктите си, Кори.
Ами ти какво мислиш по този въпрос? — запита се той, след като потегли. Кори сам си намери случай. Фактът, че няма да излезе нищо, не го притеснява. Трябваше да се сетя сам, че гаднярите от „Корнукопия“ ще се юрнат да заминат по-рано.
Двата сандвича с бекон и термосът с кафе дойдоха добре на Кори. Затопли се и вече почти сух, Кори Маршъл се подготви да прекара няколко отегчителни часа в чакане. Прозорците на колата бяха спуснати едва-едва, за да не се запотят, а той предвидливо бе избрал място, откъдето да не го виждат, но той да може да вижда във всички посоки. Дъждът беше вече по-слаб, нито се сипеше като из ведро, нито пръскаше, но не бе спирал от осем часа. Земята беше твърда дори на местата, където бе изложена под дъждовните струи, докато по асфалта се бяха образували локви. Пътят пред портата на летището беше поддал, настилката бе напукана и локвата беше дълбока. Страхотно време, ако си водна патица, помисли си Кори, докато се опитваше да забележи нещо интересно. Трябваше да остане буден, но също така и много да внимава.