Лавина от убийства
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лавина от убийства». Краткое содержание книги:
Уол Гриърсън и Гъс Първи чакаха нетърпеливо край полицейското ограждение. Сержант Тери Монкс и екипът му тъкмо бяха пристигнали и щяха да проверят мястото на инцидента, за да препоръчат ремонт и да обвинят когото трябва.
— Кажете ми — обърна се гневно Тери Монкс към Кармайн, — какво търсят двама тъпи дъртаци в ягуар без броня и без колани?
— Бронята ще развали външния вид на колата, а коланите са за хора, които карат танкове, произведени от янките. Признай обаче, Тери, че ако си бяха сложили коланите, нямаше да оцелеят — ухили се Кармайн, за да подразни колегата си.
— Да бе! Само че с броня и колани тъпите дъртаци сега щяха да си тръгнат безпроблемно.
Кармайн го остави и отиде при Гриърсън и Първи.
— Това е просто ужасно! Ужасно! — изграчи Първи. Беше прежълтял. — Да не ви казвам колко пъти съм повтарял на Фил да престане да се прави на състезател в рали. Шофира така, като че ли някой го е подпалил.
— Добре че не е в съзнание, току-що го нарекоха тъп дъртак — подхвърли Кармайн. — Това беше присъдата на експерта ни по катастрофи.
— Че е тъп, е вярно — процеди през зъби Гриърсън, по-скоро разгневен, отколкото разтревожен. — Май няма да пътуваме за Цюрих. Гъс, съобщи на Натали и Канди, докато аз се оправя тук. — Сякаш по поръчка малкият форд и ролсът пристигнаха и паркираха отстрани на пътя. — Вземи колата. Ще се върнат да ме вземат, щом се прибереш.
Първи послушно тръгна покрай оградата към ролса.
— Мислех, че сте почитател на мустанг — подхвърли Кармайн.
— Ролсът е най-удобната кола за пътуване — усмихна се леко Гриърсън. — Господи, каква каша!
Кармайн погледна сержантите си.
— Кори, излез от страничния вход в другия край. Ейб, ти ела с мен.
Феърлейнът последва автомобила на Кори. Едва когато излязоха от далечната порта и минаха покрай варелите, Кармайн въздъхна облекчено. Междувременно беше разказал на Ейб за съдържанието на багажника на Кори. Ръцете на сержанта се разтрепериха от вълнение. Погледна шефа си:
— Едно срещу четири, че сме попаднали на правилното куфарче — отбеляза той.
— Къде е Дилия?
— Решила е да изрови всичко, което може за Диди.
— Ето една будка. Дано телефонът работи — посочи Кармайн и отби. — Ейб, свържи се с Дани и го накарай да изпрати хора да намерят Дилия. Не искам да говоря по радиото, защото е твърде важно и няма нужда разни тираджии и отегчени домакини да слушат. В тази операция най-нужна ми е Дилия.
Тя чакаше с блеснали очи, когато Кармайн и Ейб влязоха. Двама лаборанти бяха монтирали маси в кабинета му, покрити с восъчна хартия. Мокрите документи от куфарчето на Филип Смит бяха пръснати по столове и Дилия не ги изпускаше от поглед. Щом приключиха и с последната маса, лаборантите си тръгнаха, а Дилия започна да подрежда листовете един по един.
— Този тип е истинско съкровище — възкликна тя, докато се стрелкаше от една маса към друга. — Невероятно прецизен! Уверявам ви, че това не е работа на секретарката му. Нито една секретарка не би се отнесла чак толкова съвестно. Виждате ли? Всяка страница е обозначена в горния ляв ъгъл с темата или името на човека, плюс датата на изпращане, докато номерът на страницата е в десния ъгъл. Чудесно, просто чудесно!
Имаше сто трийсет и девет страници писма и доклади и разработка от седемдесет и три страници за предимствата да се поддържа лаборатория. Това се стори доста неестествено за Кармайн; „Корнукопия Рисърч“ беше поне на пет години, защо тогава трябваше да се разнася разработка с включени в нея отдавна установени факти, известни на цялата индустрия.
— Той е маниак по отношение на хартията — заключи Дилия, след като всяка страница и подвързаните доклади бяха увити в сухи чисти кърпи, за да подсушат външните листа и ръбчето. — Няма нищо, освен високопарни приказки, дори в докладите. Господин Смит не признава простичките неща! Дори заглавията и оформлението на бланките за писма са със специален шрифт, а хартията е съвършено гладка. Същевременно той не разчита на показност. Семпла бяла хартия, черен шрифт, няма го и логото с рога на изобилието. Да, материалите са най-добрите от най-добрите, но залага на дискретността.