Лавина от убийства

След това се насочи към Смит, който лежеше на дясната си страна със затворени очи. Добре! Има пулс, при това сравнително силен. Човекът не помръдваше.

Вятърът се усили; някакъв лист се лепна за лицето на Кори и той го перна нетърпеливо. Забеляза куфарчето на Смит, все още в ръката му. Да не би глупакът да се беше опитвал да кара спортна кола и същевременно да държи куфарчето? Или го е грабнал по време на катастрофата? Беше красиво куфарче от неръждаема стомана с две заключалки с шифър, но силата на удара ги бе разбила и навсякъде летяха документи. Повечето се бяха приземили в локвата.

— Нищо не мога да направя за теб, мой човек — рече той, — но мога поне да ти събера бумагите, преди да ги отвее вятърът.

Събираше ги трескаво и прибра всички, които успя да хване. Повечето бяха мокри, но на Кори му беше все едно; продължаваше да ги събира, когато чу воя на сирените в далечината и хукна към колата си. Пристигаха пожарникарите, но той можеше да използва като извинение необходимостта да се обади по радиото отново, а кой щеше да запомни, че е стискал в ръка листа? Цялото внимание на новопристигналите щеше да е насочено към катастрофата.

Пъхна документите в багажника, да не би някой нахалник от „Корнукопия“ да започне да души. Взе микрофона и поговори с диспечера, който го уведоми, че капитан Делмонико бил тръгнал заедно с две линейки.

— Добре поне, че спря да вали — каза той на Кармайн минута по-късно. — Искаш ли да кажа на надутите пуяци в самолета, че няма да пътуват никъде, тъй като двама от членовете на борда постъпват в болница?

— Ейб вече се зае — каза Кармайн и огледа внимателно сержанта. — Я ми кажи защо приличаш на помияр, успял да опъне расова кучка преди определения за нея пес с родословно дърво?

Вместо отговор Кори го поведе към багажника на колата и вдигна капака.

— Съдържанието на куфарчето на Фил Смит — посочи той. — Иска ми се да бях пипнал и четирите куфарчета, но и това е нещо. Виж как стана. Той лежеше на пътя, а документите се бяха накиснали в локвата. Затова постъпих като съвестен гражданин и ги събрах. Реших, че по-късно мога да обясня, че в полицията разполагаме с машини за сушене на хартия, а тъй като листата щяха да се разпаднат, прецених, че е мой граждански дълг да ги спася. Господинът няма да се върже, но няма и как да оспори твърдението ми.

— Браво, Кори — възкликна искрено Кармайн. — Имахме късмет, че стана катастрофа, но инициативността и съобразителността ти да вземеш документите на Смит са просто върхът.

Двамата мъже излязоха отново на пътя, където линейките качваха пострадалите.

Отидоха първо при лекарката на Фред Колинс.

— Според мен няма вътрешни травми — обясни жената и прибра стетоскопа. — Кръвното налягане е добро. Фрактура на десен фемур — известно време няма да ходи на ски. Множество охлузвания и натъртвания. Това е почти всичко.

— Нараняване на главата — обади се лекарят на Смит. — Счупен десен хумерус, вероятно и дясната скапула. Главата му се е ударила в пътя, но водата малко е омекотила удара. Не открих нищо от лявата страна, но ще знаем повече, след като го прегледа неврохирург. Зениците му реагират. Извинявайте, но трябва да го закарам, за да се провери за церебрален оток.