Лавина от убийства
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лавина от убийства». Краткое содержание книги:
През по-голямата част от времето мислеше за поста на лейтенант и за брака си, който не се бе получил така, както си го беше представял. Много обичаше Морийн и още повече двете си деца, които страдаха от недостатъците на майка си дори повече от него; мъчно му беше за тях, а това бе ужасно чувство за един баща. Знаеше, че характерът на човек не може да се промени, но от все сърце му се искаше съпругата да му да не е толкова алчна и такава драка. Дъщеря му, на девет, беше намерила начин да избягва неприятностите и в повечето случаи гледаше да не се набива на очи, докато синът му, вече на дванайсет, започваше да попива разочарованието на майка си от света. Все си имаше неприятности — или защото беше разхвърлян, или защото вдигаше шум, или защото имаше ниски оценки. Преди две седмици положението стана критично и той се надяваше, че Морийн ще стане поне малко по-мила и внимателна към мъжете в семейството. Тя наистина поотпусна юздите, но само за седмица. Сега отново стана каквато си беше.
Знаеше много добре, че разводът е невъзможен, а дори да получеше мястото на Лари Пизано, Морийн щеше да намери нещо друго, за което да натяква. Или за втора кола, или за нова кухня, или за акнето на Гари, защото не спирал да яде какви ли не боклуци — онова, което нямаше да се оправи с повишението на заплатата, щеше да бъде повод за нови разправии. Нямаше основателна причина да е недоволна, въпреки това беше непрекъснато нацупена. Как да се справи човек с това положение? Ако не бяха децата, досега да се беше развел, но заради тях не можеше да го стори, никога. Знаеше, че те го обичат, че той превръща дома им в поносимо място, че е единственият им съюзник и съзаклятник. Нима това беше война?
Е, налага се, реши той по обяд, семейство Маршъл да се справи. Всичко ще си бъде както досега, докато Дениз не постъпи в колеж и вкъщи не останем само двамата с Морийн. Тогава изобщо няма да ми пука.
Мислите му се разпиляха в момента, когато пътнически ван мина през портата и запълзя бавно към самолета. Екипажът, реши Кори, докато хората слизаха, разговаряха оживено, сигурно за дъжда, който беше спрял. Бяха трима мъже в тъмносини униформи по поръчка, капитанът с четири реда златни нашивки на ръкавите, останалите двама с по три. Леле! Бордът на „Корнукопия“ не се скъпеше за хората, които да се грижат за безопасността им във въздуха. А пък двете стройни, много красиви жени в тъмносини униформи сигурно бяха стюардесите. Спуснаха стълбата и мъжете се качиха в пилотската кабина, единият стиснал клипборд; двете момичета заобиколиха вана, за да свалят кутии, покрити с фолио, и огромен кашон от стиропор, в който беше храната, кърпи и салфетки. Кори наблюдаваше момичетата известно време. Бяха предвидени дори цветя.
Наземният персонал също пристигна; един свърза самолета с източник на гориво, като внимаваше да не капне нито капка по асфалта. Провериха гумите, нищо не остана неогледано. Кори виждаше главите на пилотите в кабината, вдигаха ръце към копчета и ключове на тавана над таблото.
След това пристигна ролс-ройс с двама мъже — Уол Гриърсън и Гъс Първи. Те слязоха и тръгнаха към терминала. Кори реши, че ще използват тоалетната, която със сигурност беше по-голяма, отколкото в самолета, нищо че беше частен. Всеки носеше по едно куфарче, но бяха в спортно облекло. Дънки, разкопчани ризи, пуловери, якетата носеха в ръце. Двамата се смееха, докато вървяха към самолета и се качваха по стълбите. Щом хлътнаха вътре, пристигна малък форд с други двама мъже. Единият слезе, отиде при ролса и се качи. След това фордът и ролсът потеглиха. Ето какво става, когато не искат шофьор, помисли си Кори. Слугата пристига и ти прибира колата.
Автомобил на пожарната, дежурен на летището, изтрещя наблизо. Нито един самолет, освен малките за излети, нямаше право да излети, без да има наблизо пожарен автомобил в готовност. Екипът изглеждаше доволен, че не му се налага да излиза в дъжда, и мъжете тихо се възхищаваха на малкия самолет, който трябваше да пазят, докато рулира по пистата, и да внимават за варелите с гориво.
Очакваха единствено Фил Смит и Фред Колинс. Щом стюардесите се качиха, отново стана скучно. Ванът потегли, а пожарният автомобил се отдръпна на обозначеното място.