Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Двамата синове на Танаквил възкликнаха в един глас:
— Във всичко това се вижда ясно пръстът на съдбата! Та нали и баща ни почина точно по същия начин. И все пак добре е, че Дорией е мъртъв. Незабавно ще подпишем ново споразумение с Картаген и ще изберем за цар някой от местните знатни мъже. Тъгуваме за майка си, която е пак вдовица, но пък Дорией беше чужденец и обичаите, които се опитваше да наложи тук, съвсем не бяха подходящи за нашата Сегеста. — Те ме погледнаха въпросително. — Някой трябва да отиде и да съобщи на воините за случилото се, както и да заповяда на юношите на Дорией да сложат оръжие в знак на печал и да се разотидат по домовете си по време на траура.
— Само не ме молете да свърша това вместо вас — отвърнах рязко, — тъй като съвсем нямам намерение да се меся. Още щом тялото на Дорией бъде сложено на погребалния огън, аз ще напусна Сегеста, понеже този град не ми е по сърце.
Синовете на Дорией ме изгледаха ехидно.
— Да, Турмс, думите ти са справедливи, ти наистина си чужд в тези земи. Омръзнаха ни всякакви пришълци. Колкото по-скоро свършим с тях, толкова по-добре!
Но Танаквил, която гледаше тъжно черното лице на Дорией и силното му стройно тяло, вдигна предупредително ръце и тихо проговори:
— След всичко, което се случи, животът ми е безразличен. Обаче ви забранявам да вдигате ръка срещу Турмс! — Изведнъж лицето й придоби мъчителен израз и тя като че ли остаря пред очите ни. — Да, Турмс може да си замине — каза тя, — но ей тази жена тук — и тя посочи към Арсиное — ще бъде върната в храма на Ерикс, за да бъде най-сетне наказана за делата си. Тя е собственост на храма, тя е негова робиня, а синът на робинята е също роб и също принадлежи на светилището. Нека го скопят и да го направят жрец или танцьор и нека накажат блудната му майка!
Смъртно изплашена, Арсиное притисна детето към гърдите си и възкликна:
— Не, ти не си способна на подобно дело, Танаквил! Ще навлека на главата ти гнева на богинята!
Танаквил се усмихна сурово, докосна с ръка лицето на Дорией и каза:
— Гневът на богинята е вече над мен. Загубих Дорией и вече не се боя нито от хората, нито от боговете. Той ми бе най-любимият от всички мои съпрузи!
Тук тя не издържа, сви ръката си в юмрук и се удари тъй силно в челюстта, че новите й зъби от слонова кост се счупиха и от устата й текна струйка кръв. Тя изплю отломките от зъби, избърса кръвта от устните си и разкъса съвсем дрехата си, тъй че видяхме старите й гърди. Говореше и нареждаше като насън:
— Не, не можете да си представите каква любов може да изпита една стара жена като мен… Това не е само любов, а обич, неразривно свързана с мъка и страдание. Той щеше да ме изостави и затова трябваше да умре!
Двамата синове на Танаквил изгледаха уплашени майка си и се отдръпнаха назад в ужас. Аз прегърнах жена си през рамо и казах:
— Свързан съм с Арсиное и ще я взема със себе си. Взимам и сина си независимо от законите ви. Не се опитвай да ми попречиш, Танаквил, тъй като смятам да се защитавам и тогава много сегестяни биха загинали напразно.
Надявах се да се възползвам от паниката, която бе обхванала града, и от нерешителността на синовете на Танаквил. Нищо не ме задържаше тук, бях готов да се хвана за меча си и да похитя отново Арсиное. Смъртта не ме плашеше, тъй като обичах безумно тази жена и сина си. Изведнъж пред очите ми изникна затлъстелият и подпухнал от вино Микон. Като събра колкото воля му беше останала, той заяви:
— Аз също съм чужд на Сегеста и нямам намерение да лъжа старейшините ви, които скоро ще ме извикат да ме питат относно причината за смъртта на Дорией. Слушай, Турмс, не трябва да изоставяш в никакъв случай Арсиное и детето! Те не трябва да попадат в ръцете на озлобените жреци, аз ще ти помагам в бягството!
Синовете на Танаквил погледнаха майка си и попитаха:
— Кажи, майко, какво да правим с тези мъже — да ги убием ли или да извикаме стражи да ги задържат? С жената ще постъпим тъй, както искаш.
Но Танаквил не им отговори. Тя бе впила поглед в обезобразеното лице на мъртвия Дорией. Изведнъж картагенката се обърна и погледна към Арсиное, а после я посочи с пръст и извика:
— Виждате ли колко красиво е лицето на тази жена? Виждате ли как се мени то според желанието й? Ако я пратя при жреците, тя ще успее да ги накара да й простят. Знам колко голямо е коварството й… Да — продължи след кратко мълчание, — аз познавам Истафра, всичките й магии и целия й чар. Ето защо знам как да я накажа най-подходящо. Оставете я, нека да тръгне заедно с Турмс и нека вземе детето със себе си. Скоро бялото й лице ще почернее под горещите лъчи на слънцето, а гърбът й ще се превие от тежка работа и скитания. Нито една дреха, нито една скъпоценност няма да вземеш със себе си от този дом, Истафра!