Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
— До всички! — каза същият глас. — Той слезе от колата и се движи към входната врата.
Веригата на домофона забръмча. Боби натисна бутона „Кол“ и попита: „Кой е?“.
Учтив мъжки глас, понижен и изтънен от микрофона, отговори:
— „Видеомаркет“. Доставка.
Тя натисна втори бутон, който отключи вратата на главния вход.
Болд чу следващото съобщение.
— Той е в сградата. — Болд почувства, че ръката му трепери. Внимателно следеше всяко движение на Ландж.
— Изкачва се по стъпалата — каза един от постовете.
— Насочва се към антрето… — каза следващият.
Един след друг постовете докладваха. Малко по малко, Болд чувстваше, че напрежението нараства.
Боби го погледна. По челото й бе избила пот, кръвта й пулсираше лудо във вените.
— Вече е пред вратата. Точно пред мене… — обяви най-близкият пост.
Последва почукване на вратата.
— Само минутка, моля! — каза Боби високо, постара се да отпусне лицето си и курдиса върху него една усмивка като артистка, която излиза на сцената. Изпъчи се, отвори още малко тениската на дръзките си гърди и отвори вратата. — Здравейте! — каза възторжено тя.
Болд го наблюдаваше през малкия отвор. Беше бледен мъж, с резки черти, тънки червени устни и рядка коса. Носеше бяла риза „Оксфорд“, сини джинси и стари черни гуменки „Конверс“. Имаше дълги ръце, тънка талия и издължена тънка шия, като на пиле. Погледна Боби право в очите.
— „Летните рицари“? — попита.
Тя кимна с глава.
— Точно така!
— Връщане обратно утре до три часа, или може би вие ще върнете касетата?
— Окей!
Той й подаде касетата. Нищо необикновено. Нищо странно.
— Благодаря — каза тя.
Той се обърна и си тръгна. Тя се поколеба за момент, сетне затвори вратата, погледна кафявата кутия на видеокасетата в ръката си, а после към Болд, който я наблюдаваше с едно око през цепката на вратата.
49
Болд й показа с ръка, че трябва да мълчи. А няколко минути по-късно, когато го информираха по радиото, че Ландж си е тръгнал с колата по програмата си за деня, й кимна, че може да говори.
— И какво? — попита тя.
— Той ще се върне — каза Болд.
Тя го погледна с любопитство.
— Наземното наблюдение докладва, че преди да напусне, той е застопорил секретната брава на страничната врата на пожарния изход.
Тя плътно скръсти ръце на гърдите си, като че изведнъж й стана студено, въпреки че в апартамента съвсем не беше студено. Тя беше включила отоплението.
— Изглежда, няма да получа никакви цветя — опита се да се пошегува.
— Аз не бих разчитал на това — отвърна Болд. — Имам чувството, че страничният изход му е необходим като резерв — в случай, че „номерът“ на главния вход не успее. Решен е да те нападне. Просто си осигурява още една възможност.
— Студено ли е тук?
Лу Болд поклати отрицателно глава.
Тя приготви риба филе за вечеря. Болд изпи сам почти половината от приготвеното кафе. Тя бе пуснала на плейъра Стив Уинуд и същевременно допреглеждаше „Нюзуик“, преди да се опита да продължи започнатата книга, върху която очевидно трудно би могла да се съсредоточи. Включи телевизора и започна да гледа повторение на предаването „Нешънъл Джиографик Експлорър“. Варовита вода избликнала в Индонезия. Червени човекоподобни маймуни и дъждове. Болд гледаше през кухненската врата, докато му се придрема. Тогава отиде при умивалника и наплиска лицето си със студена вода, за да се разсъни. Ла Моя му предложи да го замести, но Болд отклони неговото предложение. Той бе очаквал в течение на месеци тази възможност.
Болд бе неуморим. Започна да се разхожда из апартамента, като от време на време леко отваряше завесата и поглеждаше към мократа от дъжд улица. Наблюдаваше как падат дъждовните капки в светлината на уличните лампи; сребристата дъждовна вода се събираше в бързотечни тъмни опалови ручеи, които жадно биваха поглъщани от шахтите на уличната канализация. Видя и двойка съпрузи в апартамент оттатък улицата, които гледаха телевизия. Всеки път виждаше преминаващи чадъри долу по улицата. Реши да попита какво става и усили звука на микрофона. Преди да го намали, получи отговор, че заподозреният не се е появявал. Колите бързаха: хората се завръщаха вкъщи от вечеря, от кино или от приятелски срещи — хора, които въобще не знаеха, че в този момент Болд очакваше появата на Кръстатия убиец. А имаше хора — Болд бе сигурен в това — които биха платили с готовност стотици, а може би и хиляди долари, за да узнаят за тази полицейска операция. Болд само се питаше дали и тази операция няма да се провали, както много други в последно време. Дали не се доближиха толкова близо до убиеца само за да загубят всякаква надежда за успех?