Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
— Приближава се — каза на Боби.
По радиото се чу:
— Били, аз съм Куин, пост пет. Той паркира в момента. Край.
— Роджър, пет. Паркира фургона. Ти си зад него.
— Роджър. Аз съм пети. Окей, излиза от колата. Скрива нещо под дрехата си. Носи син дъждобран. Повтарям: носи син дъждобран. Край.
— Потвърждение, пет. До всички постове: заподозреният носи син дъждобран. Край.
— Насочва се към сградата. Към главния вход, Били. Край.
— Роджър. Всички постове. Изглежда, че е така. Потвърдете, от четвърти до първи.
— Четвърти потвърждава…
— Трети потвърждава…
— Втори потвърждава…
Болд натисна бутона „Кол“ два пъти.
— Роджър. Всички постове потвърдиха. — Бийчъм се колебаеше, неговата линия бе оставена отворена, блокирайки всякакви атмосферни смущения. — Да поддържаме линията чиста и свободна, момчета! Мобилни девет и трийсет и пет, позиции — както са предвидени. Потвърдете щом заемете позициите си, моля! Край.
Секунди по-късно двете коли потвърдиха.
Бийчъм каза:
— Той е пред главния вход. Повтарям: заподозреният е пред главния вход. Край.
— Виждам го оттук, Били — беше гласът на Пол Рад, който бе заел позиция в един от апартаментите на приземния етаж.
Домофонът забръмча силно. По-силно, отколкото преди, както се стори на Болд.
Боби се обърна с лице към Болд — объркване се четеше в нейния поглед.
Болд й кимна с глава и притвори още по-плътно вратата на кухнята. Сетне й каза:
— Той ще се опита да те повали, Боби. Дай му тази възможност, но се постарай да поставиш ръката си между лигатурата и шията си. Чуваш ли ме? Трябва да си готова за това движение всеки момент.
Тя стоеше неподвижна пред него. Не бе отговорила по домофона.
— По дяволите, Лу, ще се оправим!
— Отговори! — каза той притеснен от непрекъснатото бръмчене. — Бързо!
Тя се приближи до панела на стената и натисна бутона.
— Кой е? — попита.
— Барбара Гейнис? — чу се глас, съвсем различен от този, който бяха вече чули.
„Съвършено различен човек“ — помисли си Болд.
— Аз съм.
— Трябва да предам цветя за Барбара Гейнис, апартамент 209. Вие ли сте?
— Сигурен ли сте? — каза тя, повтаряйки това, което й беше казано. — За мен?
— Чуйте ме, лейди! — отново се чу неговият глас. — Аз разнасям цветя до десет часа. Искате да ги получите увехнали — ваша си работа. Само ми кажете. Но нека да ви кажа, че тук е пълно с котки и кучета…
„Борбен — помисли си Болд. — Пълна промяна на личността. Уверен е, че тя ще клъвне.“
— Не, не! Не ги оставяйте! Елате горе! — и натисна бутона, освободи го и погледна Болд. Тя бе пребледняла до бяло. Ръката й трепереше и тя я стисна с другата.
„Твърде зелена е — страхуваше се Болд. — Твърде зелена за такова голямо изпитание. Трябваше да помисля за това. Хайде де! Няма да ме разочарова точно сега. Нали аз я посочих за тази задача.“
— Изкачва се по стълбите — докладва Рад, шепнейки.
Разнесе се шепот по цялата линия, който смразяваше Болд. „Говорете нормално“ — искаше му се да извика.
Далечни стъпки — щом Ландж стъпи на площадката.
— Роджър, виждам го. Пост три, Били — прошепна детективът от апартамента срещу вратата на Боби. — Насочва се към вас, Лу! Виждаш ли го, Джимбо?
— Пост две, Били. Той е. Хайде, приятелю! Да, син дъждобран. Той е! Вземам го. Рози. Само да се пресегна…
Някакво изскърцване от другата страна на вратата.
— Нула часа, Лу! Той вече е ваш изцяло. Ние сме точно зад вас.
Почукване.
Боби погледна в процепа на кухненската врата, откъдето Болд я наблюдаваше. Той кимна.
Тя погледна към вратата, после пак към Болд.
Той й кимна отново.
„Хайде!“ — помисли си Болд.
— Върви! — прошепна, рискувайки цялата операция.
Тя пристъпи към вратата. Пристъпи с насилие върху себе си и пое дълбоко дъх. Болд се чудеше как ли се чувства тя в този момент. Знаеше себе си и своите чувства, но не можеше да си представи нейните.
Те трябваше да го хванат в акта на поставянето на лентата около нейната шия. Нападение. Опит за убийство. Нуждаеха се от нещо повече от поднасянето на букет от изкуствени цветя. Нещо много повече, за да го окошарят.
Тя отвори вратата. Цветята й бяха тикнати в ръцете моментално. Тя посегна да ги вземе.
— Почакайте за секун… — Искаше да каже, че вече го познава от първата доставка — на касетата. Но Мило Ландж беше изключително бърз. Като навита пружина. Веднага пръсна някакъв спрей срещу лицето й, бързо изви подадената ръка, завъртя я обратно, тласна я навътре — цветята паднаха на пода — ритна вратата и я затвори зад себе си.