Пантерата

— Врагът не може да се похвали с гениален ум, но му е достатъчно само веднъж да постигне целта си — продължи Чет. — А ние трябва да успяваме всеки път.

Запали нова цигара и погледна към Аден.

— Виждате ли онзи кафяв жилищен блок на хълма? Петима агенти на Ал Кайда са били там в сутринта на атаката и е трябвало да стигнат до часовниковата кула Ал Тауахи и да заснемат експлозията.

Погледнах часовниковата кула — висока викторианска постройка, издигната от британците преди повече от столетие. Качвал се бях на върха й и оттам наистина се открива чудесен изглед към пристанището. Но онези с камерата така и не бяха видели експлозията.

— За тяхно съжаление идиотите се успали в апартамента и пропуснали цялото шоу — продължи Чет. — Пълни кретени. Но дори кретените понякога вадят късмет.

Посещавал бях и апартамента, който бе запечатан като местопрестъпление, когато бях тук — и сигурно все още беше запечатан. Направо да не повярваш, че петима джихадисти са проспали големия момент. Абсолютни гъзове. Сигурно здравата са се надъвкали с кат предишната вечер. Но както каза Чет, дори кретените вадят късмет и онези двамата в лодката са се оказали големи късметлии (ако това е правилната дума за някой, който се взривява). И Пентагонът беше помогнал мъничко на късмета им.

Носехме се с отлива, откъм сушата духаше лек ветрец и ни изтласкваше навътре в морето. Около нас имаше няколко десетки рибарски лодки и подобно на повечето мъже в Йемен, рибарите вероятно също си имаха калашници. Не искам да кажа, че това само по себе си ме тревожеше, но предпочитам да не се озовавам в подобни ситуации, ако няма основателна причина за това. На Чет обаче като че ли изобщо не му пукаше, не си даваше сметка или може би имаше някакво подкрепление наблизо. Или пък, както подозирах, бе просто луд. Може би и арогантен.

— Там, където джихадистите задействали експлозивите, се намирала корабната столова и моряците тъкмо се нареждали да обядват, поради което има седемнайсет жертви и трийсет и деветима ранени — каза Чет. Замисли се за момент и продължи: — Така че изглежда, че от Ал Кайда са познавали разположението на помещенията и са знаели кога е първата смяна за обяд.

Замислих се. Стотина или повече членове на екипажа са се събрали в столовата да обядват. А точно от другата страна на бронирания корпус е имало лодка, пълна с триста и осемдесет килограма експлозиви. Въпросът бе дали Ал Кайда — или Пантерата — са знаели къде и кога да взривят експлозивите? Или, подобно на повечето им успешни акции, това е било просто безмозъчен късмет?

— Екипажът се борил с нахлуващата вода и до вечерта овладял положението — завърши инструктажа си Чет. — Водолазите на борда огледали корпуса и установили, че килът не е повреден, така че скъпият кораб можел да бъде спасен. Тъй като в тази част на света нямаме военна база, известно време „Коул“ трябвало да разчита единствено на себе си. В района обаче имало британска фрегата, „Марлборо“, която незабавно се насочила към него и осигурила медицинска и друга помощ. Единайсет от най-сериозно ранените моряци били закарани по въздух до френската военна болница в Джибути за операции, след което били прехвърлени в американската военна болница в Ландщул, Германия. Останалите ранени и загиналите били прехвърлени направо в Ландщул. За щастие никой от трийсет и деветте ранени не е умрял, но мнозина останаха инвалиди за цял живот.