Пантерата

— Никога не съм си помислял, че ще го кажа — призна Бък, — но това място беше по-добро по време на комунистите. Те бяха светски ориентирани и държаха мюсюлманите фундаменталисти изкъсо, с руска помощ. А сега, когато е подчинен на Севера, Южен Йемен отново се връща към фундаментализма.

По-важното бе, че Клеър си беше облякла халата. Което няма нищо общо с каквото и да било. Защо изобщо го споменах?

— Бях тук през януари осемдесет и шеста, когато трийсетдневната гражданска война опустоши Аден — каза Бък. — Хиляди бяха убити и аз насмалко да стана един от тях.

Погледът му стана отнесен и той продължи:

— Войната от деветдесет и четвърта беше особено унищожителна. Градът бе под обсада цели два месеца, водните помпи бяха унищожени и хората умираха от жажда.

— Ти в града ли беше? — попита го Кейт.

— Да, изпращах доклади по радиото до Държавния департамент… Имах си запас бира „Сеера“ за няколко месеца. Пивоварната е била построена от британците и осигуряваше бира за цялата страна. Но после северняците превзеха града и я взривиха. Мръсници.

Изкискахме се. Думите му обаче бяха и намек за онова, което се бе случило тук не чак толкова отдавна. Както и за това какво е изживял Бък Харис на това място през годините. Не се съмнявах, че е всеотдаен професионалист. Онова, което ме безпокоеше, беше професията му. Надушвам хората от разузнаването, независимо за коя трибуквена агенция работят. Искам да кажа, те вършат необходима работа и аз уважавам труда им, но ако не си един от тях, можеш да се окажеш в списъка им на заменими хора, както самият Бък бе признал, демонстрирайки верността на древната поговорка in vino veritas11.

Като стана дума за това, все още чаках появата на нашия човек от ЦРУ и инстинктът ми подсказваше, че това ще стане скоро.

Всички умирахме от жега, така че свалихме халатите и се метнахме в басейна. Водата беше топла като във вана.

Предполагах, че всички имат пистолети и резервни пълнители в джобовете на халатите; персоналът знаеше това и стоеше настрана от масата ни. Освен това, както и при предишното ми посещение, на покрива имаше снайперист, който държеше под око басейна и плажа. Всеки курортен хотел трябва да има снайперист на покрива. Така човек се отпуска по-лесно.

Както и да е, след около половин час лудуване в басейна предложих да поиграем плажен волейбол.

— Бях станал много добър при предишното ми идване — похвалих се.

Закачихме халатите на стълба за мрежата и се разделихме на отбори — Бък, Клеър и аз срещу Бренър, Кейт и Хауард.

Разбрахме се да играем до пет гейма и аз като че ли бях единственият, който знаеше как се играе. Отборът ми спечели първите три, като аз, естествено, отбелязах най-много точки. Хей, играл съм тая тъпа игра цели четирийсет дни. Нали затова я предложих.