Пантерата

— Има правни проблеми — отвърна Чет. — А също и дипломатически.

Именно. Йеменците имаха тъпата идея, че територията им е суверенна. Да не забравяме и съдебния иск на мама и тате. Освен това имаше вероятност да ни изритат от страната заради използването на ракети „Хелфайър“.

— Колко бързо трябва да действаме? — попитах Чет.

— Може би още довечера — каза той и добави: — Тук може да се окаже несигурно.

Че кога изобщо е било сигурно?

Продължихме разходката си по плажа, разминахме се с патрул на морската пехота и стигнахме до Слонската скала.

В плитчините имаше десетина завързани или закотвени рибарски лодки. Чет нагази във водата към една от тях, така че май трябваше да го последваме.

Той се качи в откритото шестметрово дървено корито с външен мотор. Бък го последва. Кейт, моя милост и Бренър се спогледахме и също се качихме.

Чет развърза въжето, пъхна ключ в запалването, нагласи газта и дръпна кордата. Двигателят се изкашля и потеглихме. Но накъде?

Единствената седалка беше на кърмата при мотора, където се беше настанил Чет и управляваше. Останалите насядахме на обърнати бели пластмасови кофи. Лодката смърдеше на риба и босите ни крака бяха потопени в десетина сантиметра воняща вода.

Не съм мърморко, но слънцето започваше да изгаря кожата ми, а и Бък, Кейт и Бренър бяха на път да заприличат на варени омари. По-голямата ни грижа бе, че пистолетите и средствата за свръзка бяха останали на плажа.

Заключих, че Чет Морган е луд. А ние го следвахме. Това не правеше и нас луди, а само глупави.

От водата стърчаха няколко скали и на една от тях имаше голяма черно-бяла чайка. Когато стигнахме на пет-шест метра от нея, Чет бръкна отзад под ризата си, извади глок 40-и калибър и стреля. Кейт, която не беше видяла изваждането на оръжието, се стресна; останалите бяхме изумени, а Чет бе раздразнен, защото пропусна. Птицата отлетя.

Реших да го утеша.

— За да си сигурен, че си улучил целта, първо стреляй и после наречи онова, което си улучил, мишена.

Чет все едно не ме чу. Обаче обясни:

— Това беше маскирана чайка бомба. Не е от застрашен вид.

— И никога няма да стане с подобна стрелба — отбелязах.

Помислих си, че Чет ще ме застреля, но той се разсмя — истински смях, който едва не ме накара да си помисля, че не е побъркан.

— Никога не бих застрелял белоока чайка — рече той. — Те са застрашени. И носят късмет.

Както кажеш, Чет. А сега прибери пистолета.

Той обаче остави оръжието на седалката до себе си. Е, поне един от нас имаше пистолет. За съжаление това бе лудият.

Чет погледна нагоре към Слонската скала и проследих погледа му. Момчетата от йеменската армия бяха обърнали тежката картечница към нас и един от войниците ни гледаше с бинокъл.

— Изнервят се, като чуят стрелба — отбеляза Чет.

Аз също се изнервям.