Глутница ангели
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Глутница ангели». Краткое содержание книги:
Сега вече се чувствах малко по-сигурен за положението си и страх, не страх, звъннах на своята агентка, която вероятно вече се притесняваше не на шега къде ли съм се запилял. Кендъл дори изтърси един-два пъти „по дяволите“ и „да те вземат мътните“, та разбрах, че наистина е разстроена. (Аз също се притеснявах, че Холивуд е започнал да й дотяга.) Успях да я поуспокоя и тя потвърди каквото ми беше казала и Джун: сериалът е станал хит и във Великобритания и над мен не тегне никаква опасност. Кендъл изрази все пак загриженост за донякъде странното ми поведение, ала аз посмекчих гнева й с обещанието, че жив или мъртъв най-късно на другия ден хващам самолета за Лос Анджелис.
Излязох от хотела и спрях такси.
— За къде си, момче?
— Комършъл стрийт — отвърнах аз. — Спитълфийлдс.
Слязох пред черквата „Крайст“ и зяпнах надвисналата над мен камбанария. Поклатих глава и се запитах дали на този свят има сграда, която да е толкова невероятна — и горе, и долу. После си спомних как Лили е казала, че това е само „едно от сърцата на света“ — сигурно си беше така.
Разходих се бавно из квартала. Мина ми през ума дали да не вляза в някоя съседна кръчма и да обърна набързо една бира, но ме достраша да не би Кинг още да е тук и да си държи монолозите. Тръгнах по неугледните улички зад черквата, те обаче не ми се видяха чак толкова мрачни, както преди. Свърнах по Брик Лейн и поех по маршрута на протестната демонстрация, покрай голямата джамия, наблъскана с дребнички азиатци в бели роби и шапчици по главите, покрай безчетните чайни и кебапчийници. Стигнах чак в северния край на улицата, където срещу индийските ресторантчета имаше две еврейски хлебарници. Преди контраста ми се бе сторил странен, сега обаче само кимнах одобрително.
Върнах се чак на Хай стрийт в Уайтчапъл, а оттам тръгнах по криволичните улички към индийския ресторант на Ума. Отворих вратата — излишно е да казвам, че вътре беше пълно — но никой не ми обърна внимание. Ума седеше в ъгъла заедно с Шобан, двете пиеха чай. Разположих се на свободния стол и келнерът тутакси сложи пред мен бутилка „Кингфишър“, после забърза нанякъде.
— Какво препоръчвате? — попитах с усмивка.
— Намери си истинска работа — изръмжа Шобан.
— Повярвай ми, мисля по въпроса — отвърнах аз.
— Как си, Марти? — рече и Ума.
— Колкото и да е изненадващо, повече от добре. Всичко е… наред. Определено.
— Радвам се да го чуя.
— А ти как си? — обърнах се аз към Шобан.
— Бодра като кукуряк и за любов готова.
— Обзалагам се, че гледката е страхотна.
— Никога няма да разбереш — тросна се тя.
Ухили ми се по-злобно и от най-злото джудже.
— Напускаш ли ни, Марти?
— Утре — отговорих аз. — Холивуд ме зове. Като Грегъри Пек, привързан към гърбината на кита.
И двете ме погледнаха странно.
— Трябва да си уредя живота и извън киното — изпелтечих аз. — Ами вие двечките? Какво смятате да правите?
— Имаме да правим много неща — отвърна Ума. — Имаме да водим и много битки. Вечна бдителност — ето каква е цената на свободата. Казал го е Буда.
— Пък аз си мислех, че го е казал Томас Джеферсън.
Ума сви рамене.
— Знам със сигурност, че не е Джери Адамс — добавих аз.
— Затваряй си устата, тиквеник нещастен! — скастри ме Шобан.
— Ами Тулий? — попитах аз.
— Привържениците му пак са си тук. И винаги ще бъдат.
— Не звучи обнадеждаващо — отбелязах аз.
— Изпълнихме задачата си, което не е малко. Нанесохме им удар, но те пак ще се върнат. Онези, които унищожихме, ще бъдат заменени от други. За съжаление омразата не знае граници.
— И вие ще продължите да се борите с тях, така ли?
Ума поклати глава или може би кимна, така и не разбрах.
— Как ще се оправяте без мен?
— Все ще намерим начин — каза Шобан.
— Тулий се състои от първични организации — обясни Ума. — Ние разгромихме една от особено мощните им групи и това ще се разчуе. Но унищожените ще бъдат заменени от други.
— За късмет имам опит с първичните организации — вметна Шобан.
— Не се и съмнявам.
Известно време си пихме в мълчание чая и бирата.
— Искаш ли да се върнеш в Лос Анджелис? — рече накрая Ума.
Личеше си от сто километра, че пита колкото за да смени темата, но въпреки това аз се замислих.
— Да ти призная, искам — отговорих й.
И това си беше самата истина. След няколко седмици започваха снимките на продължението на „Кълбо от огън“ и аз усетих, че не ме свърта да застана пред камерите.