Глутница ангели
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Глутница ангели». Краткое содержание книги:
Загледах се в едно състезание на немски овчарки по Би Би си и съм заспал.
— Променил си се — каза ми Джун.
Сутринта й бях звъннал и се бяхме разбрали да се срещнем във фоайето. Смятах, че първо трябва да получа одобрението на Джун, преди да се покажа на другите в Индустрията.
— Може би са ми изтекли очите. Голямо зяпане падна по плажа — там госпожичките по монокини с лопата да ги ринеш. Oooh-la-la!
— Не, според мен е друго. Сигурно си правил във Франция и нещо друго.
— Сега, понеже стана дума… — изшушуках съзаклятнически, а Джун, моля ви се, се наведе по-близо. — Та понеже стана дума, се сетих, че всъщност разгромих силите на злото и направих света по-сигурен за демокрацията.
— Я стига си се занасял! — възкликна Джун и се престори на отчаяна. — Изплюй камъчето: как се казва тя?
— Коя?
— Така наречената „сила на злото“.
— Не разбирам за какво ми говориш, честен кръст! — отвърнах аз.
Но въпреки това се ухилих и намигнах, както може да намигне само Марти Бърнс, частен детектив — ще го видите в заставките на „Кълбо от огън“, получи се само на четирийсет и седмия дубъл.
— Добре де. Както и да е.
Повиках с ръка един от сервитьорите и му поръчах две кафета, въпреки че сега вече се пишеха в моята сметка.
— Какво ново-старо на Острова на псетата? Мер още ли се хваща за кобура още щом чуе името ми?
Джун отпусна длан върху ръката ми.
— Това пък откъде ти хрумна, Марти? Не си ли видял цифрите?
Поклатих глава и я погледнах озадачено.
— Ама не си ли се чувал с агентката си? — попита тя — не можеше да повярва на очите си.
— Не. Спотая ли се, никой не може да ме открие. Викат ми Марти Тихата вода. Честен кръст, откакто говорихме с теб за последно, не съм чувал и виждал нищо, свързано със сериала.
— Ох, Марти! И това ми било звезда!
— Разправяй де, стига си ме държала в напрежение!
— Ако знаех, щях да ти донеса цифрите, за да ти ги покажа. Марти, рейтингът е страхотен! Отново си на челните места и всички на бърза ръка забравиха какво е станало. В класацията на „Стар“ от миналата седмица „Кълбо от огън“ е на четвърто място, а тази е скочил на второ.
— Виж ти! — рекох аз. Ухилих се до уши. — А кой е на първо място?
— Защо изобщо питаш! Снукър, разбира се — отвърна Джун.
Вече се заливах от смях.
— Не думай!
Наложи се да си избърша очите и именно тогава видях онзи тип, да го вземат мътните.
При нас дойде висок, слаб — европеец до мозъка на костите — облечен от глава до пети в черна кожа, с късо подстригана руса коса — който ни се усмихна. Наведе се и целуна Джун така, сякаш искаше с едно всмукване да й извади сливиците, тя му отвърна с не по-малък плам.
Онзи хубостник беше с обичка на носа и с цели две от гадните безопасни игли за вежди.
— Здравей — каза ми той, след като се изправи.
— Здрасти — отвърнах, като се постарах да прикрия погнусата си.
— Марти, това е Тери. Моят…
— Приятел — притекох й се аз на помощ.
— Да — потвърди Джун и ме изгледа някак странно.
— Мале, виж! — възкликна Тери. Пресегна се да вземе нещо от масичката пред нас. — Съвършено е! — заохка той.
Беше парченце стара портокалова кора, потъмняла до мораво по краищата. Сигурно от кислорода.
— Тъкмо това ми трябваше — викна Тери.
— А?
— Тери прави разни неща — обясни ми Джун. — Най-вече кутии. Художник е. „Тайм Аут“ нарече последната му проява „неуморима“.
Това похвала ли беше? Направих се на възхитен — за всеки случай.
— Прилича на рана — отбеляза Тери и вдигна обелката. — На кървава рана.
— Красива е — включих се и аз.
Изобщо не приличаше на кървава рана. Вече бях пръв спец по тези неща.
Но Тери изглеждаше толкова щастлив, че сърце не ми даде да му го кажа.
Джун искаше да ме води отново в частната телевизия, та пак да слушам глупостите на нейните колеги — рекламаджиите, аз обаче отказах елегантно. Прегърнах я, после те с Тери си тръгнаха. Докато излизаха от „Савой“, Тери лепна ръка на задника й и го замачка като гумена топка. То не беше любов, то не беше чудо!