Глутница ангели
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Глутница ангели». Краткое содержание книги:
Джуджето бе притичало под мен, но после се завъртя като дервиш и пак ми се нахвърли. Отзад към мен се приближаваха още двама дребосъци и аз затърсих трескаво камък или нещо друго, което да ми послужи за оръжие.
Нищо!
Някъде отстрани екнаха пет изстрела и две от джуджетата паднаха, покосени от градушката куршуми на Шобан. Тътрейки ранения си крак, неудържимата ирландка вече се бе насочила назад към Ума.
Без да обръщат внимание на поваления си събрат, двете оцелели джуджета ми се нахвърлиха от противоположни посоки, оголили в злобна усмивка ужасните си остри зъби. Напрегнах мускулите на краката си и се подготвих за втори скок — съзнавах, че единственото ми предимство е ръстът.
Мъниците вдигнаха пики, после застинаха.
Песента, която се бе изродила в оглушителна, почти мъчителна олелия, отново се превърна в нежна, съзвучна музика. Светилната се позасили и стана малко по-ясна, при което джуджетата сбърчиха лица и затулиха очи. Престраших се да погледна встрани от дребните си врагове и видях, че всички джуджета са застинали по местата си. Но само след миг трима от малките негодници пак се втурнаха към Ума, която окървавена се бе свлякла до Лили — тя отпъждаше с върха на сребърната пръчка един от лилипутите, който размахваше пика. Шобан беше взела на мушка две от джуджетата, впуснали се в атака, но после и тя застина и се огледа.
Земята се разтресе леко — някъде към 2,8 степен по Рихтер, можете да разчитате на преценката ми, все пак съм си жител кореняк на Лос Анджелис — и за миг музиката достигна пълно съвършенство. Ала не след дълго пак екнаха фалшивите нотки и съзвучието беше удавено от остър мъчителен звук, сякаш се чуваше как разкъсват на парчета огромен звяр.
Земята, белязана от рисунките на Лили, се загъна и започна да пуска мехурчета. Пръстта се надигна като от гейзер със забавено движение и образува огромна могила. От нея се разхвърчаха буци пръст, да си речеш, че невидим ваятел я дълбае с длетото си, докато накрая не остана купчина с формата на човек.
Джуджетата продължаваха да стоят като вкаменени, а Лили се изправи и докосна пръсти до челото на купчината с човешка форма.
Голем оживя с бълбукащ вик, сякаш вълни се разбиваха о каменлив бряг. В мига, в който се размърда, джуджетата защъкаха напред-назад. Светлината в помещението трепна, а музиката започна да се променя рязко: ставаше ту плавна, сякаш я изпълнява Стан Гетс, ту насечена, все едно свири Орнет Коулман. Присъствието на две взаимно изключващи се сили си беше доста объркващо.
Голем се възправи срещу джуджетата, представлявали непосредствена заплаха за Лили и Ума. Сграбчи в ръчищата си лилипута най-близо до него и направо го смачка на топка, все едно мачкаше лист хартия, преди да го хвърли. Другите джуджета, включително двете, които се бяха юрнали към мен, се обърнаха и се впуснаха да нападат голем. Той вдигна още двама от малките лайнари, засили се досущ чукохвъргач на Олимпийски игри и ги метна във въздуха. Загледах как едното полита на дъга и се блъска с лицето в каменната стена. Не видях какво е станало с другото, затова пък чух как се пльосна на земята с ужасен трясък.
— Дребосъците нямат причина да живеят — усетих се аз, че тананикам.
Стори ми се, че помещението подхваща песничката.
Двама други мъници се бяха приближили изотдолу — не че можеха да се приближат от другаде — към голем и го млатеха с пиките по краката. Разхвърчаха се парчета пръст… плът? Голем метна едното джудже толкова силно, че му прекърши гръбнака и горната част се завъртя едва ли не на сто и осемдесет градуса, затова пък вторият дребосък успя да забие острието дълбоко отзад в коляното на великана и той се просна на земята. Джуджето изтича бързо напред, за да удари с пиката голем по главата, ала точно в този миг Ума се втурна светкавично и изрита отстрани лилипута, така че той отскочи от великана. Ума се приземи на задни части и остана без въздух. Друго джудже се завтече с насочено острие към нея, но точно изстреляният куршум на Шобан, явно последният в пълнителя, отклони камата от целта. Дребосъкът тутакси рипна на крака, но вече беше късно. Голем се беше окопитил — нозете му отново изглеждаха непокътнати — и плесна с ръце така, че главата на джуджето остана между дланите му.
Сега вече бяха останали само три дребни чудовища, които кръжаха бавно около великана с насочени към него ками и пики, но според мен нямаха никакъв шанс. Шобан смени пълнителя в пистолета, а Ума и Лили се изправиха. Възрастната жена стоеше насред голямата рисунка, която бе очертала върху пръстта, и със затворени очи мърдаше устни и се поклащаше, точно както възрастните евреи, които бях виждал да се молят по синагогите. Светлината се избистри още повече, песента, огласила помещението, стана още по-силна и сладостна и аз усетих, че обредът, целящ да ни осигури закрила, почти е приключил.