Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Опразнете терена – заповяда тя. Хората бързо преместиха най-близките купчини, за да освободят място. Всички се отдалечиха на доста голямо разстояние. Няколко минути по-късно последва доста по-мощен взрив. От тавана се посипаха големи каменни блокове и се разбиха на пода, а през дупката на тавана потече пясък. В гробницата проникна заслепяващ лъч светлина и златото грейна като пламък.

Изчакаха още известно време, докато екипът на повърхността използва сонара, за да провери здравината на тавана. След като се убедиха, че е безопасно, те разшириха дупката с кирки и чукове, и по пода се посипаха още камъни. Не след дълго в тавана зейна дупка с размери десет на шест фута. Изчакаха още малко, докато мъжете на повърхността монтират лебедката, след което в камерата се спусна метална платформа.

— Добра работа, момчета – каза София. – Започвайте да товарите златото. Колко могат да носят хеликоптерите? Като се има предвид, че на връщане пътниците ще бъдат с пет по-малко, разбира се.

— Около пет хиляди и четиристотин килограма на въртолет – каза мъжът с компютъра, след като направи някои изчисления. – Платформата ще трябва да направи… двайсет и три спускания, за да изнесе нужното количество.

— Тогава по-добре да започваме. – Тя наблюдаваше как кюлчетата се товарят на платформата, докато отгоре не се разнесе вик, че са достигнали товарния лимит. С измъчен вой на мотора тя започна бавно да се издига нагоре, закривайки отвора и спирайки достъпа на светлина в гробницата. Хората започнаха да пренасят нови кюлчета към мястото за товарене, докато колегите им на повърхността разтоварваха товара, който трябваше да бъде транспортиран до хеликоптерите.

— Това е незабравима гледка – каза София на Чейс, докато стоеше изправена до Комоса. – Двайсет милиона долара в злато, струпани на една малка платформа. И това е само първият курс.

— А сега какво? – каза вяло Чейс. – Това ли беше всичко? Ще ни убиваш ли?

София извади пистолета си.

— Да, мисля, че вече е време. Ставайте. – Чейс започна да се изправя, но тя му махна да остане седнал. – Не, не. Първо тя.

Нина се изправи със стиснати юмруци.

— Нина, недей – каза Чейс.

— Всичко е наред, Еди – отвърна тя, впила в София предизвикателен поглед. – В никакъв случай няма да умра на колене. Не и пред очите на тази кучка.

София присви очи.

— Казах ти какво ще ти се случи, ако още веднъж ме наречеш така!

— Така ли? Я да те видим, кучко!

От другия край се чу бръмченето на спускащата се платформа, но никой не му обърна внимание. София се обърна ядосано към Комоса.

— Джо, дай ми ножа си.

Нина срещна погледа на Чейс – само за миг, но това бе достатъчно да си кажат всичко. Чейс съвсем леко промени позата си.

Комоса свали поглед от пленниците, погледна към ножа, който висеше на колана му и протегна ръка, за да го извади. София нетърпеливо протегна лявата си ръка и дулото на пистолета й съвсем леко се отмести от Нина, която се хвърли към нея и разряза бузата й със стиснатия в ръката й диамант. София извика от болка и притисна лицето си с ръка. В очите й проблесна гняв, пистолетът беше забравен.