Тревожна кръв [bg]

– Знаеш какво имам предвид – натърти Линда.

– И защо е този интерес?

Очакваше майка ѝ да подвие опашка, но беше изненадана.

– Мисля, че знаеш защо – обърна се тя с лице към дъщеря си.

Робин се ядоса, като осъзна, че се изчервява. Беше двайсет и девет годишна жена. В същия момент телефонът ѝ бипна на кухненската маса. Беше убедена, че Страйк ѝ пише, очевидно и Линда нямаше съмнения в това, и тъй като беше по-близо, взе телефона да го подаде на Робин, като не пропусна да погледне името на изпращача. Не беше Страйк, а Сол Морис.

Надявам се да нямаш толкова скапана Коледа като мен.

В нормален случай Робин не би отговорила. Негодуванието срещу семейството ѝ, а и още нещо, което не искаше да си приз­нае, я накараха да върне съобщение под зоркия поглед на Линда.

Зависи колко скапана е твоята. Моята е доста скапана.

Изпрати съобщението и погледна Линда.

– Кой е Сол Морис? – пожела да се осведоми тя.

– Подизпълнител в агенцията. Бивш полицай – отговори Робин.

– О – каза само Линда.

Робин виждаше, че е дала на майка си нова храна за размисъл. Ако трябваше да е честна пред себе си, точно такова бе намерението ѝ. Вдигна лаптопа си от масата и излезе от кухнята.

Банята, естествено, беше заета. Робин се върна в стаята си. Докато легне на леглото си и отвори лаптопа, Морис ѝ беше писал отново.

Разправи ми твоите неволи и аз ще ти споделя моите. Да си изплачем мъката един вид.

Робин вече малко съжаляваше, че му е отговорила, затова зах­лупи телефона си с лице надолу и продължи да чете документа на Страйк.

Измисленият за Айрийн символ наподобява голяма риба и Талбът е пределно откровен за смисъла му: „Чудовището Кeт, Левиатан, библейският кит, повърхностен чар, злина в дълбочина. Инат, обича да е център на внимание, склонност към театралничене и лъжи“. Талбът очевидно е подозирал, че Айрийн е лъжкиня, още преди да е признала, че е излъгала за посещението си при зъболекаря, за което Талбът така и не е научил, но няма индикация за какво си е мислел, че тя лъже.

Марго като Бабалон

Това е от значение единствено като свидетелство доколко болен е бил Талбът. Вечерта, когато най-сетне са го прибрали за принудително лечение, той се е опитал да извърши някакъв вид магически ритуал. Ако се съди по записките му, искал е да призове Бафомет, вероятно защото е очаквал Бафомет да приеме вида на убиеца на Марго.

Според Талбът в стаята не се е появил Бафомет, а духът на Марго, „който ме обвинява и напада“. Талбът е вярвал, че след смъртта си тя се е превърнала в Бабалон, а тя е дясната ръка на Бафомет. Демонът, видян от него, носел чаша с кръв и меч. Неведнъж се споменават лъвове и са скицирани около рисунката на демона. Бабалон язди седемглав лъв на картата от тестето таро, представляваща Похотта.

В някакъв момент, след като Талбът е нарисувал демона, връща се и добавя латински кръстове върху някои от бележките и върху самия демон. Пише библейски цитат върху рисунката с предупреждение срещу магьосничеството. Появата на демона сякаш го е тласнала обратно към религията и дотам приключват записките му.